Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Равновесието на тялото при прав стоеж и ходене се осигурява от сложна система в ствола на главния мозък и с участието на малкия мозък. Кръвоснабдяването в тази област се осигурява от двете гръбначномозъчни артерии. Те се обединяват в една в основата на главния мозък.

Дегенеративните промени на гръбнака в шийната област, където минават тези артерии, се отразяват на снабдяването на мозъка с кръв. То се влошава и от естествените възрастови, атеросклеротични и други промени в диаметъра, еластичността и дебелината на артериите.

При мозъчносъдова болест, която е главна причина за вертебробазиларната недостатъчност, симптомите са много характерни и не могат да затруднят невролога. Притискането на гръбначния мозък от дегенеративните промени в гръбначния стълб само усложнява клиничната картина. Нарушеното равновесие на тялото, походката и позата е вследствие на увредени структури в основата на главния мозък, които доставят и обработват информацията за пространственото положение на тялото.

Първите неврологични симптоми при преходните нарушения на мозъчното кръвообращение са замайване, световъртеж, залитане, падане, прилошавания, смущения в говора, краткотрайна загуба на съзнание, нарушено зрение, слабост или изтръпване на крайниците.

Предпазването от инсулт е възможно при правилно оценяване на рисковите и другите фактори, влияещи на кръвоснабдяването на мозъка. Опасността идва от подценената златна възможност за първична, а в тези случаи и за вторична профилактика. Тя вече не може да бъде много успешна, за да не се получат исхемични инсулти.

Преходните нарушения на мозъчното кръвообращение са почти сигурен предвестник на инсулт. Природата подсказва много рано за първите неблагополучия и проблеми с кръвообращението на мозъка. Може навреме да се вземат мерки и чрез целенасочена профилактика да се предотврати едно от най-тежките усложнения - инсулта.

Изследват се и се уточняват най-важните рискови фактори и чрез различни коефициенти се изчислява прогнозата при всеки индивид за вероятността да получи инсулт в близките години, ако не смени начина си на живот. Първичната профилактика е насочена към здрави хора, при които обаче има рискови фактори - хипертония, диабет, висок холестерол, наднормено тегло, пушене, пиене, застоял живот, атеросклероза и др.

Транзиторните исхемични атаки, наричани още малки инсулти, са един от най-големите и опасни фактори и почти сигурен предшественик в следващите месеци и години на инсулт, особено при възраст над 50 г. Но възможностите на неврологията вече са много големи. Всеки, който е имал исхемични атаки, трябва да бъде изследван за разкриване на точните причини за тях.

Медицината вече може успешно да променя прогнозата при застрашените (първична профилактика) и преживелите (вторична профилактика) инсулт. С подходяща диета, разходки, положителна мотивация и добро настроение човек може да си осигури за дълги години оптимално функциониращ и здрав мозък. А активната профилактика с конкретни медикаменти е насочена за недопускане на рецидив или по-тежък и фатален инсулт. Зачестяването на замайването и падането, със или без краткотрайна загуба на съзнание, изисква спешна консултация с невролог.