Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Кашлицата е симптом, който често се среща при сърдечните заболявания, но не е толкова специфичен за тях. За да се определи причината за кашлицата, е необходима консултация с различни специалисти - пулмолог, гастроентеролог, оториноларинголог, кардиолог и др., поотделно или в консилиум.

Хроничната кашлица (продължителност над 8 седмици) се дължи на три основни причини - астма, стомашен рефлукс и ринит. Ако рентгеновото изследване, спирометрията и други функционални изследвания не покажат наличие на споменатите заболявания, трябва подробно да се изследва сърцето.

В миналото болните със сърдечна слабост (недостатъчност), имаха често кашлица, защото отсъстваха ефективни лекарствени и хирургични методи на лечение, както и ранна диагностика и профилактика. Сега най-честата причина за кашлица при сърдечноболните (хипертоници и със сърдечна недостатъчност) са страничните действия на лекарствата от групата на АСЕ инхибиторите, които се употребяват почти във всички случаи. Затова при хронична кашлица първото, което трябва да се направи, е да се спрат тези лекарства и след това да се търси причината. Сухата спастична кашлица, която е характерна за АСЕ инхибиторите, трудно се различава от тази при белодробна хипертония или стеноза (стеснение) на митралната клапа. Разликата между тях е, че при белодробната хипертония и митралната стеноза кашлицата е предимно нощна. Известно е, че един от симптомите на белодробното сърце е кашлицата, но тя се определя от хроничното белодробно страдание, водещо до обременяване на сърцето. Когато не е диагностицирано белодробно заболяване, а съществува кашлица, трябва да се уточни големината на лявото предсърдие (най-добре на ехокардиография). То може да е уголемено и да притиска ларингеален нерв, което предизвиква кашличен рефлекс.

Кашлицата е социалнозначим проблем, който определя висока заболеваемост - до 40% от случаите, и това изисква ранна диагностика и своевременно лечение, напълно възможни при съвременните условия в медицината.

Много често хора със сърдечни заболявания се обръщат към лекарите с оплаквания от лесна умора и задух, сърцебиене и дискомфорт в гърдите. При голяма част изследванията показват повишено налягане в белодробната артерия (над 30 мм живак по време на съкращение) и обременяване на сърцето с нарушаване на неговата функция. Това болестно повишаване на налягането на белодробните съдове се нарича белодробна хипертония.

Чрез ехография или чрез катетър, поставен в сърдечните кухини (сърдечна катетеризация), и допълнително на рентген и компютърен томограф се установяват не само степента на белодробната хипертония, но също видът и стадият на сърдечното заболяване, което я причинява. Например при стеноза (стеснение) на митралната клапа част от кръвта не може да премине от лявата камера и повишава налягането в белодробните вени, които се вливат в него. Това води до белодробна хипертония с изменения и на дясното сърце в по-напреднал стадий на заболяването. До белодробна хипертония могат да доведат всички останали пороци на митралната и аортната клапа. При заболявания, увреждащи функцията на сърдечния мускул на лявата страна на сърцето (предсърдие и камера), силата му намалява и част от кръвта се задържа в тези кухини и оттам се обременяват белодробните вени и се получава белодробна хипертония. Най-типичен пример за това е исхемичната болест на сърцето (инфаркт, стенокардия) и нейните последствия (кардиомиопатия, аневризма). При хипертоници, особено в по-напреднала възраст, може да се получи сърдечна слабост за сметка на задебеляване на стените (хипертрофия) и разширение (дилатация) на кухините в лявата половина на сърцето и да доведе до белодробна хипертония. Тя е важен белег за развитието на вродените междупредсърдни и междукамерни дефекти - определя напредването на заболяванията. Трябва да се обсъди оперативно лечение.

Белодробната хипертония може да бъде не само следствие на сърдечно заболяване, а да доведе до белодробно сърце - хипертрофия и дилатация и сърдечна слабост на дясната сърдечна камера. В тези случаи причината за белодробната хипертония е заболяване на белите дробове и най-често - хронична обструктивна белодробна болест. Освен това сърдечната недостатъчност може да се съчетае с тромбоемболизъм, който пък може самостоятелно да доведе до белодробна хипертония. Същото се отнася и за случаите, при които има притискане на белодробните вени от тумори и други в средостението на гръдния кош. Това разнообразие на причини изисква при прояви на лесна умора, задух и други прояви на дискомфорт у сърдечноболните да се обърнат към опитен кардиолог, който чрез посочените и допълнителни методи да определи диагнозата и вида на лечение.