Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Профилактиката на мозъчния инсулт е ключ към успешното лечение на болните с предсърдно мъждене. Най-рискови са пациентите с митрална стеноза и митрална протеза. Предсърдието се съкращава бързо, неравномерно и слабо, което води до сгъстяване на кръвта в него и образуването на тромб. Независимо че от болните с предсърдно мъждене само 4-10% са с ревматични пороци, значението им е голямо поради високия риск от тромбоемболия - 5-7% от случаите. Лекарствата за разреждане на кръвта са много ефективни при такива болни. Рискът от тромбоемболизъм се снижава до 68% при редовната им употреба. Утежняващи фактори са артериалната хипертония, предишни мозъчни инциденти, диабет, сърдечна недостатъчност и възраст над 65 години. Половината от болните с митрален порок нямат оплаквания до 40-50-годишна възраст. 47% имат леки или среднотежки оплаквания.

При 1/3 от болните митралният порок се увеличава за 10 години, при 1/3 не се променя и 1/3 умират от усложнения, като стеснението на клапата е между 0,09 и 0,32 кв. см при стеноза. Началото на предсърдно мъждене при болни с митрален порок може да се прояви със задух или белодробен оток. Основните причини за смъртта са сърдечната слабост, особено при митралната инсуфициенция (пропускане на клапата) или тромбоемболизъм (инсулт, периферни тромбози). Към тежките усложнения се включва и инфекцията на клапата. Тези данни задължават кардиолозите да контролират такива пациенти - да поддържат сърдечната честота в нормални граници, да не допускат проявата на сърдечна слабост и тромбоемболия. Специалистът определя необходимостта от оперативно лечение и времето за извършването му. Благодарение на тези мерки смъртността за 10-годишен период намалява значително (сега тя е под 39%).