Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Лаймската болест (лаймска борелиоза) е най-масовата болест, предавана от кърлежи. В България всяка година има стотици слачаи.

Причинители са бактерии, наречени борелии. Хората се заразяват при ухапване от кърлеж с борелии.

Лаймската болест има различни съчетания от симптоми в резултат на засягането на кожата, ставите, нервната система, сърцето и макар и по-рядко - мускулите, очите, черния дроб.

Инфекцията протича хронично-рецидивиращо в 3 стадия:

I (ранна локализирана) - с най-характерна проява по кожата, която се нарича еритема мигранс. Тя е червена, розова или леко пигментирана овална плака на мястото, където е бил впит кърлежът. Развива се 1-3 седмици след ухапването и минава за месец. Възможно е да се задържи и 1 г. През този стадий наред с еритемата може да има и общи оплаквания като повишена температура, главоболие и отпадналост, болки в мускулите и ставите и др.

II стадий (ранна дисеминирана) - при някои заразени по кожата има много еритеми. Те излизат 3-5 седмици след ухапване от кърлеж. Може да се засегне и нервната система 2-3 месеца след ухапването и да се появи радикулоневрит с радикулитна болка, пареза на лицевия нерв, мускулна слабост, главоболие, менингит. Други прояви на този стадий са засягане на ставите (артрит) и на сърцето. Тези оплаквания изчезват след 6-12 месеца.

III стадий (късна, хринична) - развива се при липса на лечение, но рядко, вероятно заради широката употреба на антибиотици. Има кожни прояви от типа на дерматит, артрит и хронично засягане на нервната система.

При лаймската болест прогнозата в голяма степен зависи от бързото откриване и лабораторно потвърждаване и бързото антибиотично лечение. Тогава болестта спира да се развива и не става хронична. Лечението трябва да е достатъчно дълго, а понякога се налага да се повтори (особено при болни в III стадий).

Оздравяването е бавно, с месеци, дори с години.

Всички боледували трябва да се проверяват 2, че и 3 години на всеки 3 месеца първата година и на 6 месеца през втората.