Състоянието на болничното хранене в нашите здравни заведения е на изключително ниско ниво. Това каза в интервю за БТА председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов.

Това зависи първо от средствата, които болницата трябва да отделя, а всъщност лечебното хранене е доста по-скъпо от здравословното хранене, посочи той. По думите му то понякога изисква по-специална технология, по-специални продукти, по-изчистени от някои съставки, които са за определени заболявания. Това изисква специалист по хранене, който да дава конкретна диета за даден човек и за кратко време. Доказано е, че един болен, ако бъде "хванат" от вещ диетолог-специалист се възстановява и оздравява много по-бързо, ако примерно му се прилагат тези съвременни индивидуални подходи, смята експертът.

Проф. Попов е на мнение, че е много погрешно, ако подходът е към заболяването. Например, лекува се язва на стомаха, но язвата на стомаха при всеки един човек протича по специфичен начин. По тази причина добрият лекар-лечител трябва да знае какво е в момента състоянието на болния и да му назначи точно за този ден, за следващите два дни каква да бъде диетата. Доказано е, че има пряка връзка между оздравяването и хранителния режим, каза проф. Попов.

"Ние още не можем да се преборим за клинични пътеки примерно за затлъстяване или наднормено тегло. Много хора влизат в болница да се лекуват за диабет, а се оказва, че са с високо артериално налягане, че имат затлъстяване, че имат т. нар. метаболитен синдром, който отежнява нещата. Тук един специалист по хранене трябва да прецени кое е водещото заболяване и да насочи лечебното хранене към него, но той трябва да се съобразява и с това, че пациентът има високо кръвно например или повишена пикочна киселина - склонност към подагра, или нарушения в липидния статус - повишен холестерол или глицериди. Искаме всички тези водещи оплаквания с подходящ индивидуален хранителен модел да ги ги спрем. Това изисква доста средства", коментира експертът.

Реално в болниците се отделят главно средства за консумативи и медикаменти и едва ли не болничното хранене остава на много заден план, а то е изключително важно - това е един подценен проблем, каза проф. Божидар Попов. Не може примерно болните да излизат от болницата и да си купуват някакви закуски и сандвичи, което се прави масово. На пациента се забранява да консумира някакъв вид продукти за известно време, но той огладнява и понеже не му дават от това, от което има нужда, той си купува това, което му се яде, посочи проф. Попов.

По думите му в остойностяването на повечето клинични пътеки не е включено хранене, за някои има, но това е много недостатъчно. Трябва абсолютно всички оплаквания и болни да имат клинична пътека, за да се обхванат - не може да има клинична пътека за диабет, а да няма такава за затлъстяване, коментира проф. Божидар Попов.

Вредни храни всъщност няма, има вредни количества, но вредни храни няма, каза проф. Попов. Всяка една храна е нормирана за всяка възраст, пол и професия - какви количества от тази храна са полезни, какви храни в по-големи количества вредят. Например, витамин С, който всеки мисли, че може да се консумира, особено през зимния сезон, при по-големи количества уврежда бъбреците, може да провокира захарен диабет. Фибрите, също са нормирани - 25-30 грама фибри трябва да приема човек за нормално функциониране на храносмилателната система. Ако примерно приемем 50-60 грама повече фибри и прекаляваме, те пречат на усвояването на витамините и минералните вещества и предизвикват ефекти, които вредят, поясни експертът.

Вредна храна има, когато в нея са попаднали микроорганизми, които могат да предизвикат хранително отравяне, когато е замърсена и крие риск за здравето, но тогава тя вече не е храна. Една храна, която е замърсена с химични компоненти в големи количества - например олово, пестициди, ако е замърсена с различни микроорганизми, които могат да предизвикат хранително отравяне, ние вече не я считаме за храна, обясни той. Когато говорим за храна в чистия й вид, всичко опира до количеството, допълни проф. Попов.

"Е-тата" на етикетите на продуктите означават Европа, това означава, че Европа гарантира за този продукт, че това, което е вложено в него като технологична добавка има за цел или да подобри вида, или да удължи неговата трайност, или да улесни технологията за получаването на продукта, каза още специалистът. Тези "Е-та" означават някакъв нутриент, някакво хранително вещество, което е регламентирано да се влага точно в определен продукт в определени количества. Ако се спазват изискванията да се влагат точно определени количества от това вещество в дадения продукт, няма никакъв риск, посочи проф. Попов.

Преди години се вдигна голям шум за аспартама. За него Европейската агенция за безопасност на храните излезе със специално становище, че аспартамът в тези количества, в които се влага, в безалкохолни напитки и някои други сладкарски изделия не крие никакъв сериозен риск за здравето и поколението на човека. Теоретичен риск има, ако един човек всеки ден изпива по 10 кена от безалкохолна напитка с аспартам в продължение на 10 години, което практически не може да се случи, отбеляза експертът.

Това важи не само за аспартама, важи и за подсладителите, оцветителите, ароматизаторите, които се влагат в най-различни продукти, коментира проф. Попов. По думите му по-голямата част от тези "Е-та" са естествени екстрахирани нутриенти - това са хранителни вещества от плодовете, зеленчуците и някои билки. Извличат се тези съставки и се влагат в продуктите като обогатители, те обогатяват във връзка с технологията, допълни той.

Примерно, витамин С е консервант, витамин А се използва като консервант. Например, лецитинът е вещество, което е най-мощният антихолестеролов фактор, който намалява холестерола. Пропускът е, че след всяко "Е" на етикета на продукта в скоби трябва да е записано какво представлява то и да не се плашат хората. Например, "Е 300" е витамин С и хората да знаят, че става въпрос за витамин С. От ябълката например се извличат 10 "Е-та", които се влагат в различни продукти, поясни експертът.