Изневярата е забранен плод - сладък за този, който го откъсва, горчив за онзи, който го преглъща. Според статистиката до 76% от мъжете и до 50% от жените изневеряват. Извънбрачните връзки не подминават и уж щастливи семейства. Причина може да е страстта към силните преживявания, потребността да се почувстваш по-значим, нежеланието на единия партньор да приеме, че младостта отминава. В тези случаи прегрешилият има нужда от разбиране и психологическа помощ. Нараненият също може да е допринесъл за изневярата със собственото си поведение - незаинтересованост към половинката, небрежност към външния вид, нежелание да правят нещо интересно заедно.
По правило двата пола силно се разминават, когато посочват причините за изневяра. Жените обикновено твърдят, че забежките им са заради неуспешния брак. Повечето мъже пък смятат, че въпреки изневерите им, техният брак е успешен. Почти 80% от жените и едва 30% от мъжете поставят на първо място любовта в извънбрачната връзка.
Според германския психотерапевт д-р Волфганг Крюгер много семейни двойки искат да запазят връзката си, но същевременно копнеят да изживяват нови, страстни чувства. С годините еротиката често изчезва, а дистанцията между партньорите се увеличава. Отслабването на страстта не е естествен процес, но силните чувства отстъпват пред проблемите на всекидневието. В голяма част от случаите изневярата не почива толкова на сексуална основа, колкото на желанието да срещнеш разбиране, да се почувстваш споделен и оценен, подчертава Крюгер.
Какви са изгледите за една връзка, когато изневярата е вече факт? Някои психолози твърдят, че тя освежава отношенията, като помага да осъзнаеш колко ценен е твоят партньор. В отделни случаи тя става повод за разговори и анализи, за още по-дълбоко опознаване. Мъжът и жената приемат случилото се като кризисен симптом и се обединяват около желанието да заздравят брака си. Опитът обаче показва, че изневярата рядко сближава партньорите, обобщават експертите.
Според статистиката в 30% от случаите изневярата води до раздяла. Останалите двойки успяват да я превъзмогнат и остават заедно. Доверието обаче е безвъзвратно пропукано. Нерядко връзката оцелява година-две, след което се разпада.
Въпреки че изневярата не е рядкост, не бива да смятаме, че верността между мъжа и жената е мисия невъзможна. "Верността може не само да ни даде опора в нашия пълен с превратности живот, но и да ни накара да се чувстваме щастливи", убеден е д-р Крюгер.
Защо го правят
Мъжете
Отчуждението между партньорите е една от основните причини за мъжката изневяра. В съвременното общество много мъже са отдадени на амбицията да изградят успешна кариера, за да обезпечат семейството си. Техните половинки съзнателно не ги занимават с дреболиите от бита и всекидневието, без да осъзнават, че по този начин сами правят първата крачка към отчуждението. Мъжете пък решават, че не бива да пренасят у дома емоциите от служебните успехи и провали. Нерядко те имат чувството, че са нужни на семейството си единствено заради парите, които печелят. Вниманието им лесно може да привлече финансово независима жена, която цени техните качества. В подобни случаи за мъжете се оказват важни не чувствата, а полученото признание.
Рутината и инертността в отношенията също подтикват мъжете към извънбрачни връзки. В тази група спадат и тези, които смятат брака си за успешен. Най-често това са авантюристи, търсачи на силни емоции, на които дългогодишният брак доскучава. Обикновено такива мъже крият своите забежки, но истината е, че те ги зареждат с енергия.
Някои мъже са родени донжуановци. Те поддържат самочувствието си и се самоутвърждават именно чрез многобройни сексуални контакти.
Възможно е причина за изневяра да бъде сексуалното отмъщение. Защото мъжът се е почувствал непълноценен спрямо жена, която доминира във връзката или го изпреварва в кариерата. И за компенсация той несъзнателно се стреми да има колкото може повече авантюри с жени, като по този начин иска да я нарани.
Нерешен проблем от психологически характер кара мъжете да бягат от него чрез секс. Жените по природа са склонни към съчувствие и такъв тип господа лесно намират разбиране и ласки.
Жените
Заглавието на филма "Говори с нея" издава колко важно е общуването за нежния пол. Липсата на комуникация е най-честата причина за изневяра. В извънбрачните връзки повечето жени търсят готовност да бъдат изслушани и разбрани, а не толкова секс и свобода. В момента, в който се почувства удовлетворена, жената е готова да прекъсне новата си връзка, защото никога не е преставала да възприема постоянния си партньор като мъжа, който Сексуалната неудовлетвореност - тази причина изтъкват немалко изневеряващи жени. Вместо да споделят проблема и да търсят решение с партньора, те се опитват да създадат друга връзка.
Някои жени смятат, че бракът ограничава тяхната индивидуалност. Бягайки от тази психологическа зависимост, те търсят авантюра, в която свободно да проявят своите качества.
Отмъщение - ответна реакция на мъжката изневяра. Случва се най-често, когато жената не е в състояние да сложи край на връзката си. Тогава тя поставя въпроса така - "защо той да го прави, а аз - не".
Когато усетят, че връзката не върви, жените са по-склонни от мъжете да си търсят нов партньор. Към това ги подтиква желанието да намерят подкрепа за стъпката, която им предстои. Ако бързо открият новия принц, връзката с предишния също бързо приключва. И обратно - ако търсенето се окаже продължително, бракът може да просъществува дълго.
КАК ДА Я ПРЕЖИВЕЕМ
Известната швейцарска психоаналитичка д-р Елизабет Кюблер-Рос описва пет етапа, през които човек минава, преживявайки изневярата.
Отрицание
Трудно ви е да осъзнаете случилото се и все още не можете да повярвате напълно. Когато обаче фактите са налице, преминаването към втория етап става много бързо.
Гняв
Направо сте бесни и ви се струва, че никога няма да простите. Искате да отмъстите или моментално да се разделите с партньора, да бъдете колкото може по-далече от него. Опитайте се да държите чувствата си под контрол, без да ги потискате. Изговорете всичко, което ви се е насъбрало, плачете, викайте или пък изкарайте яда си в спортната зала, но не въвличайте в това децата и родителите си (а по възможност и приятелите). Тези отношения засягат само вас и партньора ви.
Самообвинение
Не мислете, че това нямаше да се случи, ако не оставахте до късно на работа, ако сексуалният ви живот беше по-активен, ако вечер по-често излизахте заедно. Няма смисъл да си блъскате главата и да се ровите в миналото. Станалото - станало. Актуалният въпрос не е "Защо се случи" или "Кой е виновен", а "Какво да правя".
Депресия
Чувствате се смазани, не ви се ходи никъде и никого не искате да виждате. Моментът не е подходящ за вземане на решения, голяма е вероятността да бъдат погрешни. Нормално е да се чувствате потиснати, но не допускайте да затънете в това състояние. Продължавайте да изпълнявате на работа и у дома основните си задължения. Повтаряйте си баналната фраза "и това ще мине" и се постарайте да се измъкнете от апатията. Знайте, че това не е най-страшното, което може да ви се случи, че от всяка ситуация има поне два изхода.
Приемане
За съжаление до този етап се стига, като се мине през предишните. Вече може да вземете своето решение според вашето разбиране за живота. От едната страна на везната е прошката (защото който обича, прощава), а от другата - желанието да сложите край на връзката. Най-важното е да не се самозалъгвате. Ако вие и вашият партньор искате да останете заедно, шансът е на ваша страна. Това обаче означава да положите съвместни усилия, нужно е и време за преодоляване на "грешките". Този, който прощава, не бива постоянно да изтъква това, а другият трябва да направи всичко възможно, за да възстанови изгубеното доверие.
Материалите подготви ТАТЯНА EНEВА,
"Всичко за семейството"
Коментари