Кой вид сол е най-полезен? Вярно ли е, че морската е по-добра дори от модерната напоследък хималайска? Петър, 56 г.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.

Можете да ги задавате на телефон 02 942 25 62 и чрез имейл [email protected]

Но, разбира се, препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. И не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.

Д-р Людмила Емилова

Попитали съвременен китайски столетник къде се крие тайната на здравето и дълголетието. Той отговорил, че никога не е консумирал от четирите бели отрови - сол, захар, брашно и дрога.

Съветът е универсален и е много близо до това, което казвам в лекциите пред моите пациенти. Ако се хранят природосъобразно и два пъти в годината правят под лекарски контрол програмата на плодове, чай и мед, със сигурност ще са здрави и дълголетници.

Съобразяване с природата означава да се изключат солени, подсладени и с промишлено преработено зърно храни. Всяко прекаляване с тях е гавра с организма ни и също като дрога разяжда същността ни.

Под етикета обикновена готварска сол се крие рафинирана каменна или морска сол. При рафинирането по химически път са премахнати минералните й компоненти. Нейната цялостна структура е нарушена, а съставът й е сведен само до натрий и хлор. Поради тази причина е по-коректно тя да се нарича не сол, а натриев хлорид. А евентуално добавян за абсорбиране на влагата алуминий я прави повече токсична, отколкото полезна.Морската сол е естествен продукт, получаващ се при изпаряване на морската вода. Нарича се още соларна сол, защото попива слънчевата енергия през летните месеци. Използва се както за готвене, така и с козметични цели.

Много хора са на мнение, че тя е по-здравословна, и с право, защото освен натриев хлорид съдържа над 80 микроелемента. Между тях са изключително важните йод, калий, калций, цинк и манган, които укрепват имунната система, подпомагат работата на сърцето и предпазват от остеопороза.

Морската сол се добива с по-малко техническа преработка спрямо обикновената. Така в нея остават различни минерали в зависимост от вида на водата, които й придават различен вкус и цвят. Обикновено тя е и със забележимо по-едри кристали.

Хималайската сол се добива в подножието планинската верига на територията на Северен Пакистан.

Ценността й е обвита в легенди, според една от които Александър Македонски забелязал, че конят му Буцефал ближе скалите край лагера на войската. Така в четвърти век преди Христа започнал добив на сол край поречието на река Инд.

В свое изследване д-р Барбара Хендел и Питър Ферейра правят задълбочен анализ на хималайската кристална сол, като съчетават холистичните схващания със съвременните научни достижения. Те доказват, че хималайската кристална сол съдържа 94 елемента от Менделеевата таблица, 84 от които участват в метаболизма на човешкия организъм. Удивително е, че съотношението им в солта е точно като това, в което са били в първичния океан, от който се приема, че се е зародил животът на Земята.

За хималайската сол с микроскопски снимки е доказано, че микроелементите в състава й са хармонично интегрирани в кристалната решетка, докато от снимката на трапезната сол е ясно, че молекулите на натриевия хлорид са групирани в отделни монокристални структури, които не образуват единна цялост.

Препоръчвам на пациентите си да ползват или морска, или хималайска сол. Двете са еднакво полезни, изборът зависи от личния ни вкус и от внимателното прочитане на етикета.

Независимо от това кой вид ще изберем, важно е количеството да е между 1,5 и 3,2 грама на ден.

За жалост, у нас се приемат свръхголеми количества сол и дори има данни от изследване, проведено във Варненска област, които сочат до 18 грама сол, консумирана на ден. Това е в резултат и на приетата скрита сол- от пакетирани или полуготови храни и др.Статистиката показва, че България е на второ място в света по употреба на сол. Това предопределя и други “рекорди” - по смъртност от инфаркти и инсулти например.

Съветът ми е да консумирате богатите летни салати, подправени само с лимон. Зеленолистните зеленчуци и подправки съдържат най-богатата гама минерали и микроелементи и чрез тях гарантирано си набавяме необходимото дневно количество.

И за да не ви загорчи ястието, имайте предвид, че морската и хималайската сол са с по-едри кристали и поради сравнително бавното им разтваряне сме склонни да сипваме по-голямо количество. Мярката гарантира, че ще ни е вкусно и здравословно, поне колкото на мъдрия китайски столетник.

Д-р ГеоргиГайдурков

Употребата на добавена към храната сол (натриев хлорид, NaCl) е крайъгълен камък за здравето на човека с неподозирано мащабни последствия и същевременно е един от най-обсъжданите и противоречиви въпроси на съвременната диететика. В миналото солта е била на висотата едва ли не на златото и в много езици думата за пари или заплата произлиза от думата за сол. Историко-антропологичните аргументи са известни: солта е била почти единственият и универсален антисептик и консервант. Свързано с храната и бита на човека, това е било равносилно на оцеляване. Днес традиционните й функции са изместени от съвременните технологии. Опитът показва странния за унаследените ни представи факт, че добавянето на сол към храната е абсолютно ненужно и даже стои в основата на заболявания.

Безспорно е, че човешкото тяло се нуждае от редовния прием на изключително богат и с точна пропорция солеви състав. Натрият е основен извънклетъчен катион и има безброй описани функции. Но физиологичният разтвор в кръвта е 0,9% и нито десета повече. При най-малка промяна на този процент човекът е мъртъв. Затова организмът ни е принуден с фанатична точност и скорост да поддържа тази концентрация. Дневната потребност от сол е 1,5-2 г, което количество се получава по естествен път от храната и напитките. Т.е. природата е предвидила от коя сол колко да добави и не е необходимо ние да коригираме формулата й, като добавяме една единствена сол - NaCl. С всяка щипка сол организмът ни е принуден да се бори като срещу корозивна отрова. Тапицира натрия с водни молекули и резултатът е оток. След това бъбреците, кожата, лигавиците бавно и мъчително отделят солта навън. Това е основният механизъм не само на наднорменото тегло на съвременния човек, но е възлов момент при огромен брой заболявания.

Оптималният солеви състав се осигурява от здравословното меню на човека, което следва да включва поне 50% сурова растителна храна: зеленчуци, плодове, прясноизцедени сокове, сурови ядки, кълнове, семена. Нашето тяло е приспособено да се храни не с морска вода или каменна сол, а с финия и богат на многообразни минерали, ензими и енергия сок на живата храна.

Подвеждаща е информацията, че с каменна хималайска или пък с морска сол можем да си набавим безбройните необходими ни минерали. Концентрацията на NaCl в морската сол е средно 96,2%, а в хималайската - 97% и повече. Следователно само в около 3% от солта се съдържат другите соли. И ако ние разчитаме да си осигурим напр. Mg, Ca, Zn и т.н. от морска или хималайска сол, то ни трябват поне 3-4 с. л. дневно от нея - количество отровно за когото и да било. Обратно - добавяйки такава сол, натрият измества собствените ни минерали и ние губим Ca, Mg, K и т.н. Спекулативно е също твърдението, че произлизайки от първичния океан, нашето тяло се нуждае от същото количество сол. За сравнение морската вода е с концентрация средно 3,5% и ако нашата кръв (с концентрация 0,9%) достигне този хипертоничен разтвор, ние сме мъртви. По същия начин околоплодните води, в които плува нероденото, са с близка до кръвта, а не до морската вода концентрация. От учебниците е известен и примерът, че хора, които пият морска вместо питейна вода, развиват злокачествена хипертония и умират.

В днешно време солта - хималайска, морска, готварска и т.н., е ненужна и вредна за здравето ни добавка и изпълнява единствено кулинарни и социално-стереотипни функции. Нуждаем се не от сол с 97% NaCl, а от богатия солеви и енергиен спектър на суровата храна. Няма състояние, което да не се подобри само от премахването на добавената към храната сол. Дори само с тази промяна вие ще свалите 3-4 кг наднормено тегло и тялото ви ще бъде не пухкаво от оток, а мускулесто, плътно и гъвкаво. За 2 седмици можете да се освободите от есенциалната хипертония, а връщането на която и да е сол в храната отново ви прави хипертоници. Това са прости тестове на живота, достъпни за всеки, който умее да наблюдава.

Ако сте кулинарно пристрастени към солта, знайте просто, че това е навик на зависимост. Опитайте се да я намалите, като я замените с лимон, подправки и “сол” от стрити сушени зеленчуци. Хималайската сол няма предимство пред евтината морска сол, като примесите на сяросъдържащи съединения в черната вулканична сол дори могат да бъдат токсични. Но знайте, че всички те не са ви биологично необходими. Ако все пак вкусово се нуждаете от сол, изберете по-малкото зло - след консултация с вашия лекар ползвайте минимално количество сол с редуциран натрий - калиева сол с 66% К. Тя е по-близка до тъканния състав на тялото ви и вредните последици са значително намалени.

Д-р Рени Стоянова

75% от човешкото тяло е изградено от вода, която съдържа определени количества разтворена сол. Тя помага за работата на мускулите, провеждането на нервните импулси, транспортирането на хранителни вещества в клетките, регулиране на вътреклетъчното налягане.

Основните видове са: трапезна сол, или натриева сол, морска сол, кашер сол (с по-едри частици и без добавки), йодирана сол (разновидност на трапезната сол, но с по-високо съдържание на йод), калиева сол, флуорирана сол и нашумялата напоследък хималайска сол. Готварската, или трапезната сол се обработва при високи температури за премахване на микроелементи и др. примеси. Остават натрий и хлор, но се привнасят и др. вещества.

Благотворното съединение, което може да се прибави в солта, е калиев йодид. Йодираната сол се използва за профилактика на йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза. За пълноценен ефект е важно да се купува в непрозрачна опаковка.

Флуорът е добавка, важна за здравето на зъбите. В страни с нефлуорирана питейна вода влагането на калиев или натриев флуорид в солта е практика. У нас това не се налага.

Калиевата сол се използва в приготвянето на комбинирана диетична сол заедно с натриева сол, като целта е да се синхронизира водният баланс в човешкото тяло. Препоръчва се калиевата сол да не се приема самостоятелно, тъй като може да доведе до животозастрашаващи състояния, свързани със загубата на вода.

За да се запази солта от слепване, понякога й се добавят токсични метали, които са рискови фактори за болест на Алцхаймер и някои видове рак. Алуминият има естествен горчив вкус, но добавката на захар прикрива горчивината.

Много малко обработка се изисква за добива на морската сол, тъй като тя се получава само чрез изпаряване на морската вода. По този начин в нея остават над 80 микроелемента, включително желязо, магнезий, сяра, калций, калий и йод. Морската сол обикновено не е йодирана, но съдържа естествен йод в малки количества. Доказано е, че морската солб поддържа функциите на човешкия организъм, като укрепва имунната система, стабилизира сърдечния ритъм и регулира кръвното налягане. Химилайската сол е известна със съвършената си кристална структура, създадена в Хималаите - най-големия енергиен център на Земята. Тя се счита за абсолютно натурална и не случайно е известна като бяло злато въпреки иначе розовия си цвят. Добива се по естествен начин - изкопава се, измива се на ръка и се суши на слънце. Хималайската кристална сол се е образувала в резултат на специфични геоложки процеси преди повече от 250 млн. г.

Розовият цвят се дължи на железните атоми, включени в кристалната й решетка. Съдържа и сяра, калий, калций, магнезий и натрий, който е в значително по-малко количество, отколкото в готварската сол. На хималайската сол се придават неизборими полезни свойства, много от които тя постига в съчетание с други химични вещества, които приемаме. Тя алкализира и възстановява солевия баланс; стимулира дейността на нервните клетки и подобрява пренасяне на информация; нормализира кръвното налягане; оказва положителен ефект при лечение на болести на кожната и дихателната система; подобрява клетъчния метаболизъм и храненето като цяло, включително по-добро усвояване на лекарствата и хранителните добавки; предотвратява мускулните крампи, укрепва костите и намалява риска от остеопороза; особено полезна е при бременност, тъй като подобрява състава на амниотичната течност.

Независимо от типа сол препоръчителната доза за здрави хора е до 6 г дневно. Масовата консумация понякога достига до 9-10 г. Различни научни проучвания показват, че намаляването на солта в дневното меню с 3-4 г рязко намалъва инсултите и смъртността. Количеството, което ръсим от солницата, е само 10-15% от общия ни прием. С високо съдържание на сол са обработеното месо, месните и млечни продукти, хлябът. Готовите храни, които обичайно се усвояват през деня, съдържат около 75% от средната доза сол на човек. Натрий има и в мононатриевия глутамат и натриевия бикарбонат (хлебна сода).

В заключение: най-здравословна е нерафинираната или най-малко преработваната сол. Разнообразявайте трепазета си на вкус с морска или хималайска сол, но внимавайте с количеството. Още по-бдителни бъдете, ако страдате от хипертония, цироза или бъбречна недостатъчност. Тогава намалее приемания натрий до стойностите, които ви препоръчва лекуващия ви лекар.

Д-р Людмила Емилова
Д-р Людмила Емилова
Д-р Георги Гайдурков
Д-р Георги Гайдурков
Д-р Рени Стоянова
Д-р Рени Стоянова