Пушене в присъствие на бебето е риск да има и ... болни зъби

Кариесите при децата намаляват с до около 70% благодарение на поставяне на силанти. Процедурата представлява своеобразно запечатване със специален безопасен материал на уязвимите повърхности на първите постоянни зъби, които обичайно пробиват на около 6 г. Напълно безболезнена е и не предизвиква никакъв дискомфорт във времето. Запечатването трябва да се направи в рамките на 2 г. след пробива на зъбите, защото за този период емайлът достига най-висока степен на минерализация. У нас се силанизират само 6-ите зъби - първите постоянни кътници. Изборът пада върху тях, защото опитът показва, че те първи се развалят, което е предпоставка по-късно да бъдат и най-рано извадените зъби. Манипулацията не е задължителна, но според лекарите тя е много препоръчителна.

До края на ноември 400 зъболекари

в цялата страната ще поемат желаещите

за включване в тазгодишната кампания, съобщи д-р Николай Шарков, секретар на Българския зъболекарски съюз и председател на координационния съвет на Националната програма за орално здраве при децата.
Методът е познат от няколко десетилетия по света, в Япония, където грижата за здравето на устата е традиционно висока, над 80% от подрастващите са със силанизирани зъби. У нас все още този вид профилактика не е добре позната, въпреки че от въвеждането й през 2009 г. до момента от силанизиране са се възползвали близо 62 хиляди 5-8-годишни.
Целта на "лакирането" на зъбите е предпазният слой да защити уязвимите детски зъби от бързо разваляне.
У нас около 2/3 от първолаците вече имат кариеси, често повече от един.

Кътниците пробиват с много неравна дъвкателна повърхност, която

създава условия да се задържат колонии от микроорганизми 

и да се образува зъбна плака

- основни причини за развитие на кариес.


В същото време емайлът е недостатъчно минерализиран (с рехава и съответно по-уязвима структура), което също създава риск за кариеси. В резултат на това съчетание на неблагоприятни фактори, а понякога и на фона на недостатъчна хигиена зъбите се развалят много бързо и само за няколко години настъпва катастрофа.


Практиката показва, че запечатването на дълбоките физиологични вдлъбнатини на наскоро поникналите кътници е най-ефикасно средство за предпазване от кариес. Нанесеният предпазен слой не позволява контакт с храната и съответно задържане и размножаване на бактерии в първите постоянни зъби.
Зъболекарите, които са ангажирани с профилактиката по националната програма за детско орално здраве, са обхванати в мрежа за гарантиране на достъп до силанизация в 28-те области в страната.

Условие за “запечатване” на зъбите

е те да са здрави

Процедурата е безплатна, от родителите се очаква само да запишат за детето си час при зъболекар, който има договор със здравната каса, и да подпишат информирано съгласие.
Силантите остават върху зъбите около 3 години - достатъчно време да се развие минералната зрелост на постоянните зъби. Покриването им със защитен слой обаче предпазва само "горната", по-уязвима повърхност и не отменя миенето и цялостната грижа за хигиената на устата.


Зъбите задължително се мият 2 пъти дневно - сутрин и вечер. Четкането е ефективно, ако продължава поне 3 минути. През деня след хранене може да се използват дъвки без захар, като оптималното време е до 20 минути.
Важно е четките да се измиват добре след, а не преди използване, както все още правят много хора, и да се слагат в чаша с частта с косъмчетата отгоре, за да изсъхват по-бързо. За децата трябва да се подбират четки с малка гъвкава "глава" и средно твърди косъмчета.

Децата, чиито родители пушат

при тях, имат проблеми със зъбите

Искате ли вашето бебе един ден да има хубава усмивка и здрави зъби? Не пушете, когато то е в стаята.
Звучи невероятно, най-малкото, защото в устата на бебето все още няма зъби. Но деца, изложени на пасивно пушене от около 4-месечна възраст, са изложени на риск от кариес до навършване на 3 години, съобщават японски учени.


Според проведено от тях проучване за тези деца било приблизително
два пъти по-вероятно
да се нуждаят от
пломби през първите
години от живота си
в сравнение с децата, които са расли в среда на непушачи.


Димът, който малките вдишват при пасивното пушене, е един от основните нерешени проблеми на общественото здраве, каза ръководителят на проучването д-р Коджи Каваками - председател на фармакоепидемиологичните и клинични изследвания в университета в Киото. Той цитира данните на международните организации, че излагането на малчуганите на отровите от цигарите е широко разпространено навсякъде в света и подлага на разнообразни здравни рискове четири от всеки 10 деца.


В японското проучване се установило, че повече от половината от новородените деца имат в семейството си хора, които пушат, и най-често това са бащите.
В коментар по темата за BMJ д-р Каваками уточнява, че изследване показва единствено връзка между излагането на тютюневия дим и кариесите. Но дори и така констатациите се достатъчни като подкрепа на усилията за намаляване на пасивното пушене. Ученият се надява, че новите знания за вредата от пасивното пушене ще впечатлят зъболекарите и ще ги поощрят да разпространяват сред своите пациенти предупреждението за рисковете.


За целите на изследването учените събират данни за близо 77 000 деца, родени между 2004 и 2010 г. Децата са изследвани при раждането, на 4-, 9-, и 18-месечна възраст и при навършването на 3 г. От майките им чрез анкети са били събрани сведения за пушенето в дома и свързано ли е било то с излагане на детето на дим. Трябвало да отговорят и на въпроси за хранителните навици на децата, които несъмнено имат отношение към здравето на устната кухина, и колко често и по какви поводи децата са посещавали зъболекаря.


Изследователите установили, че около 55 на сто от родителите пушат и

близо 7 на сто от децата са били

изложени на вторичен тютюнев дим.

При прегледа на здравните им картони се оказало, че там е отчетено лечение на кръгло 13 хиляди кариеса.
Коментарът на зъболекарите е, че броят вероятно е по-голям заради малките кариеси, които обикновено остават незабелязани, докато не се появи болка.
Тютюневият дим, дори когато не е вдишан директно, може да промени състава на слюнката и да затрудни естествените биохимични процеси, необходими за почистването и защитата на зъбите, смятат учените.

Пасивното пушене излага децата и на риск от сърдечносъдови

и респираторни заболявания, алергия и астма.


Например проучване в Европейския съюз показва, че децата, които се отглеждат в домовете с пушачи, са изложени на двойно по-голям риск от развитие на астма в сравнение с израсналите в обкръжение на непушачи.
Пасивното пушене не е просто вдишване на дима на тлеещата цигара, а и на издишания дим от пушача. Колкото по-малко е помещението и колкото по-рядко то се проветрява, толкова по-голямо е натоварването с отрови. Според специалистите цигареният дим съдържа над 4800 химични съединения, предимно токсични. Но 

тлеещата цигара отделя допълнителни вредни вещества

- 2 пъти повече никотин и катран,

3 пъти повече бензопирени, 5 пъти повече въглероден монооксид и цели 73 пъти повече амоняк. При децата, изложени на вторичен цигарен дим, неблагоприятните ефекти се засилват от особеностите на организма. Пораженията върху изграждащия се организъм са по-тежки, а освен това малките дишат по-учестено от възрастните и съответно поемат повече химикали от дима на единица телесно тегло.


По данни на лекарите алерголози в България 40 на сто от мъжете и 20 на сто от жените са активни пушачи. Като една трета от родителите пушат вкъщи независимо от присъствието на децата си в стаята. В най-неблагоприятна позиция са подрастващите, на които и двамата родители са пристрастени към цигарите, въпреки че като цяло за по-голям риск се смята майката пушачка заради по-продължителния контакт, който тя има с детето.


Пасивното пушене засяга и имунитета на детето. Постоянното влияние на химикалите отслабва защитните сили и това увеличава вероятността за по-често боледуване, с риск от тежко протичане и усложнения.