Доц. Сотир Марчев е роден през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две придобити специалности - по кардиология и по вътрешни болести. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Притежава акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Д-р Марчев е доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.

- Доц. Марчев, защо заради високо кръвно вече и ученици са пациенти на кардиолозите?

- Артериалната хипертония е болест на цивилизацията. Във всяко следващо поколение има все повече хипертоници. При поредното ново поколение кръвното налягане се повишава в по-млада възраст. Ако дядото е започнал да вдига кръвно на 50-годишна възраст, синът започва да качва кръвно на 33, а внукът - на 18.

- Защо цивилизацията покачва кръвното ни?

- За да си отговорим, е уместно да се върнем към най-първата цивилизация на Земята. Изключително стари самородни късове злато има навсякъде по света. Но най-старото обработено злато в света се намира във Варненския исторически музей. То е от Варненския неолитен некропол. Видях го за първи път неотдавна с фармаколога проф. Витан Влахов, който, излизайки от музея, ми каза: “Марчев, Марчев, ако това злато се намираше в Лувъра, ние с теб от отдавна да сме го видели!” Справедлива бележка.

Но защо най-старото обработено злато в света е от Варненско? Нито сега, нито в миналото е имало златни мини в района. Значи тази най-древна цивилизация, живяла във Варненско, е притежавала нещо много по-скъпо от златото.

Хората в района са били първите, които са се научили да добиват сол. Събирали са морската вода в изкопани в земята корита и са изчаквали слънцето да изпари водата и да остане солта. И

със солта

са си купували

по-евтини неща

като това злато,

което може би е произведено в Източните Родопи.

- Солта е актуална тема и днес, като кардиолог как ще я коментирате?

- Ще започна по-отдалече. Животът възниква във водата, в първичния океан. Първите живи организми са били заобиколени от достатъчно сол в океанската вода. И до ден днешен междуклетъчната течност на многоклетъчните организми, каквито сме ние, наподобява електролитния състав на първичния океан. Когато животът излиза от водата на сушата, основен проблем става набавянето на сол, която на сушата е много по-малко, отколкото в океана.

Животните и хората сме устроени така, че като срещнем сол, да не я пропускаме.

Природата ни е

програмирала

солта да ни е вкусна,

солта даже

е антидепресант.

Всички тези мерки природата е взела с цел първобитният човек да не подмине солта, когато я срещне, защото не се знае кога ще се натъкне отново на сол. Ние носим гените на този първобитен човек, тъй като сега еволюцията е почти спряла - колко деца ще остави един човек, днес зависи не толкова от неговото здраве, колкото от неговата религия, социална принадлежност и икономическо състояние. Но все така у нас са заложени гените на първобитния човек, комуто солта е вкусна, защото е била жизненоважна за оцеляването му и в същото време изключително рядка. Тези първобитни хора, чиито организми задържали солта, оживявали в пустинята и джунглата.

Проблемите са започнали, когато нашите предци във Варненско са открили как се добива сол.

- Защо?

- Организмът си има физиологични закономерности, на които се подчинява - колкото вода изпием, толкова вода отделяме. Солта е тази, която задържа водата в тялото ни. Хората, чиито тела задържат повече сол, са днешните хипертоници. Или казано по друг начин,

хората с високо

кръвно биха

оцелели в пустиня

и джунгла

по-продължително

от останалите,

защото имат организъм, който съхранява солта. Но днес живеем в среда, която не го изисква така, както в ония далечни времена. И сол има колкото си щеш. Във всяка готова храна - от хляба през каймата до кетчупа, някой е вече е сложил сол, преди да стигне храната до нас.

- За да ни е вкусна?

- Пазарната логика е: колкото една храна е по-вкусна, толкова повече се купува. Фирмите се възползват от това и слагат толкова сол, колкото е нужно не за организма и здравето, а за повишаването на продажбите.

Затова е правилно поведението на правителствата и кардиологичните асоциации да възпират прекомерната употреба на сол.

От друга страна, предполагам, че солта както задържа водата в тялото ни, така задържа вода и в продуктите, в която е сложена. Вероятно кайма с повече сол съдържа повече вода и тежи повече на кантара в магазина, когато ни я продават. Не съм проверявал лично, може и да греша.

- Ако изобщо не добавяме сол, ще имаме ли перфектно кръвно?

- Дотук видяхме две неща. Че животът е невъзможен без сол и че прекаляването със сол е вредно. Буда 600 години преди Христос е казал, че верният път е средният. Двете крайности са еднакво далече от истината. Интервенциите, които намаляват употребата на сол спрямо сегашната практика у нас, ни удължават живота. Опитите да се ограничи абсолютно употребата са смъртоносни.

- За здравето има ли значение каква сол ще използваме - готварска, морска, хималайска?

- Всички те са все с над 90 процента натриев хлорид, т.е. еднакво нездравословни, ако ги употребяваме в наднормени количества. От тези два атома по-вредният е натрият, той опосредства неблагоприятните ефекти на солта. При равни други условия не може да се открои някоя по-полезна сол заради сходното съдържание на натрий в тях. Така че използвайте тази, която ви е по-вкусна. Някои правят киселото зеле само с морска сол, но по-същественото от вида на солта е приетото количество. Като цяло готварската има предимството, че е йодирана, т.е. спомага срещу гуша.

- За кои продукти не си даваме сметка, че съдържат много натрий?

- Зависи от общата ни култура и от вниманието, което обръщаме на етикетите и начина си на хранене. Но като че ли малко хора забелязват, че например содата -

газираната вода -

съдържа натриев

бикарбонат и

като солта води

до повишаване

на артериалното

налягане.

Антагонист на натрия е калият. Най-богати на калий са плодовете и зеленчуците и затова ги препоръчваме.

- Много специалисти по хранене смятат, че ако поне половината от енергийния ни прием за деня идва от плодове и зеленчуци, натрият от тях ще осигури изцяло нужното ни количество от този минерал. Вие как мислите?

- Да, за вас като журналист и за мен като лекар този натрий ще е достатъчен, когато сме здрави. Но хора, които се потят прекомерно, например заради професия в гореща среда - пекари, огняри, металурзи и др., или при продължително спортуване, този натрий няма да е достатъчен. Тези хора губят натрия си с потта.

Но и здрав човек, когато се разболее от инфекция с повръщане или чревно разстройство, също губи електролити. В тези случаи не е уместно ограничението на солта да е прекалено стриктно.

Древните гърци са написали на входа на храма на Аполон “Познай себе си!”. Здравните препоръки винаги трябва да се индивидуализират, като се отчетат всички фактори.

- Ще разберем ли по нещо, ако не ни достига натрий и опасно ли е това?

- Ниският натрий в кръвта (хипонатриемия) причинява главоболие, гадене и гърчове. Най-често се дължи на прекомерна употреба на лекарства, например диуретици, или на злоупотреба с амфетамини, например екстази, или на заболяване. Здрав човек, който не взема лекарства или наркотици,

може да получи

хипонатриемия,

ако наистина

много прекали

с пиенето на вода.

Но от колко вода се нуждаем, също е индивидуално. Познава се по жаждата и по цвета на урината.

- Има ли риск при строго спазване на 5 порции плодове и зеленчуци на ден и отказ от добавяне на сол да се стигне до опасно високи нива на калия?

- Не, не може! Съветът ми е да не се търсят оправдания, а да се храним здравословно!