Плодът ни лекува с вещество, с което трови враговете си

Както повечето непретенциозни на вид растения тиквата е едновременно много вкусна и полезна, но за нас е новина само второто предимство. Държим се с него леко шизофренично, като го употребяваме ту като плод, ту като зеленчук. Но дори и за облог едва ли ще се сетим за всички добрини, които предоставя за здравето.
Вече цял месец преди Хелоуин медиите в САЩ пишат с тревога за многото дъждове тази година, които съсипали реколтата в много райони. Направо трагедия.
Няма рационално обяснение защо благоденстващи народи третират тиквата само като суровина за фенери. Или защо там, където все пак е на почит във фермерските среди, я добиват само за извличане на олио от семките й. А всичко останало, за да не се хвърли все пак, отива за фураж. Справка - проверете колко на брой традиционни рецепти с тиква има в западната кухня. Разнообразието е повече от скромно. Ако все пак през последните 20-ина години списъкът се увеличава, това е

ехо от мултикулти
нагласите на
хедонистите.

Така германци, холандци, белгийци, американци и други нации, макар и плахо, се хвърлят в “авантюри” с тиквени супи с мускатово орехче от индийската кухня. Или с модернизиран до мъфин вариант на азиатските сладкиши с таква. Последната приумица, която минава безпрепятствено границите, е лате с тиквен мус.
За тиквеник, рачел, печена тиква с мед и орехи, кебап в тиква или салата с глазирана тиква трябва да бъдат убеждавани, но не знаят какво губят.
В контекста на нереализираните ползи дори и за нас обаче остава суровата тиква. Там съкровището от полезни вещества е като в пещерата на Али Баба. В топ 5 са каротините, витамините от група В, калият, омега-3 мастните киселини и двойката, провъзгласена за спасител на очите - лутеин и зеаксантин.

Приемлив и за вкуса
суровояден вариант
е твърдите парчета
да се пуснат в
машината за сок.


При желание може да се приготви и с малко парче корен от джинджифил за аромат и зелена ябълка за кисело-сладка свежест.
Само от една порция тиква си набавяме 200% от нужното ни за ден количество каротини. Те са антиоксидантни вещества, наричани прекурсори, защото организмът ги превръща в пълноценен витамин А.
Бета-каротинът и омега-3 мазнините доказано са свързани с подобряването на зрението, силата на имунната система, здравето на кожата.
За алфа-каротина се смята, че може да е част от комплекс, който блокира размножаването на потенциално ракови клетки. Освен тях тиквата съдържа и бета-криптоксантин, както и лутеин и зеаксантин - вещества, които пазят очите от дегенерация.

Калият и
каротините имат
отношение и към
здравето на сърцето.


Няколко проучвания са показали независимо едно от друго, че хората с висок холестерол, които ядат повече зеленчуци, богати на каротеноиди като тиквата, по-рядко стават жертва на тежко сърдечно заболяване, включително на фатален инфаркт. Как го правят? Каротините пречат на свръхпроизводството на холестерол. Ефектът се подсилва, ако редовно се ядат и семките на “плод-зеленчука”, които съдържат уникално полезни мазнини и минерали.
Чрез контрол над метаболизма тиквата се включва в 

автопрофилактиката
на диабета
и наднорменото тегло.

Помага и при стомашно-чревни заболявания. Прави го чрез фибрите (сред тях и пектини) и В-комплекс витамините. Тиквата осигурява накуп отлични количества от 5 представителя на групата - В1, В3, В6, пантотенова и фолиева киселина.

Плодът ни лекува с вещество, с което трови враговете си

Универсалният стремеж на всяка жива клетка е да не стане жертва на неприятел. В името на тази мисия природата е дала на тиквите много специално леко нагарчащо вещество - кукурбитацин, което е в по-малки количества в селекционираните нови видове. То прави тиквите непривлекателни не само за вражеските микроорганизми, но и за някои животни.
Но същите тези вещества, които са потенциално токсични за неприятелите на тиквата, ги правят изключително успешни антивирусни, антибактериални и противовъзпалителни вещества в човешкия организам. (Същите вещества се откриват в различни количества в клетките на всички видове зеле, някои лечебни гъби и океански мекотели.) Това съчетание на качества логично води до хипотезата, че кукурбитацинът помага на имунната система да се справя с всички нетипични клетки.
А какво по-нетипично от мутиралите клетки, някои от които може да се изплъзнат на лимфоцитите, ако са достигнали голям процент? Окуражаващи резултати в доказването на тезата вече са постигнати в лабораторни условия. Данните са най-категорични за противотуморен ефект в стомаха. Допълнителни проучвания на международен екип ще търсят потвърждение и за ефект при човека.
Абсолютно безспорно е обаче антираковото свойство на тиквата благодарение на съдържащия се в нея витамин С - вещество, което неутрализира свободните радикали. Единственият проблем да се възползва човек от това предимство може да е само вкусът. Витаминът се разрушава под влияние на висока температура, а не всеки обича сурова тиква.
Плодът с греещ цвят е източник и на важния за кръвотворенето витамин К. Също и на минералите калий, манган, мед, магнезий, желязо.

НАРОДНА МЕДИЦИНА

Семките са полезни за простатата

От Средиземноморието тръгва славата на тиквените семки като средство срещу увеличена простата и за облекчаване на уринирането. В Германия терапията се препоръчва широко на базата на доказателства от емпиричния опит.
Семената на тиквите са използвани като лечебно средство от незапомнени времена и навсякъде, където растението се отглежда.
Индианците правели от тях лекарство, което унищожава глисти. Подобен цяр имат и много европейски народи, включително нашият.
В Азия и до днес правят паста от смлени тиквени семена и плода на арековата палма. Използват я за безлекарствено отърваване от тении. Твърдят, че в 89 процента от случаите дава очаквания резултат.
Мексиканската народна медицина държи в арсенала си любопитна терапия с тиквени семки и пулп от плода. Препоръчва се за намаляване на кръвната захар и контрол над диабета от т.нар. старчески тип - 2.