Детският психиатър доц. Антон Савчев от Александровска болница за митовете и фактите за аутистичните разстройства:
Сред неспециалистите е широко разпространено мнението, че аутизмът не е болест, а състояние. Парадоксът е, че това определение е взето от класификацията на болестите.
Аутизмът е болестно състояние.
Използването на думата “състояние” е в смисъл, че няма начало, няма развитие и няма край – човек се ражда с разстройството.
Точните причини за това смутено развитите не се знаят. Но има данни, че зад аутистичните разстройства се крие патология на миграцията на невроните в нервната тръба по време на вътреутробното развитите – някъде между 3-и и 5-и месец. Проблемът е заложен още тогава, въпреки че проявленията му може да започнат на различна възраст.
Но има и други предположения за вероятните причини. Заболявания на майката през бременността или патология по време на раждането може да дадат картина на разстройство от аутистичния спектър. Търсят се и патологични гени. За генерализираното разстройство на развитието, което е от тази група, вече са намерени генетични маркери. С развитието на науката се променят и подходите. Най-вероятно синдромът на Рет, свързан със засягане на сивата мозъчна материя, ще излезе от областта на психиатрията и ще премине към неврологията като разстройство с много специфично неврологично развитие.
Лекарства за лечение на аутизма няма. Само най-общо наричаме лечение псхилогическите и логопедическите занимания, които стимулират развитието.
В търсене на възможности за някакво повлияване сред неспециалистите набират популярност различни методи, наричани лечебни. Един от тях е хипотерапията, при която децата се включват в езда Това не е лечение на аутизма - при някои се забелязва подобрение, но при други има влошаване. С недоказана ефективност са и популярните сред родителите на децата с аутистично разстройство диети без глутен или без казеин. Много от тях вярват в лечебния й ефект, защото след няколко години на такъв режим забелязват известно подобрение, но реално то е резултат на цялостната грижа за развитието и натрупания през тези няколко години опит.
Няма основание да смятаме, че честотата на разстройствата от аутистичния спектър у нас е различна с тези по света, но никой не може да каже точно каква е. Последното епидемиологично проучване върху емоционалните и поведенческите разстройства в България е от 80-те години на миналия век. Дори и то не може да служи като ориентир заради променените след това международни класификации.
Смята се, че в глобален план се засягат между 2 и 10 души на десет хиляди по смисъла на определението, дадено за ранен детски аутизъм от американския психиатър Лео Канер.
От гледна точка на физическото състояние като цяло децата от аутистичния спектър са здрави и не се различават от връстниците си. Понякога дори са учудващо устойчиви на вирусни инфекции.
По отношение на другите прояви на разстройството всяко дете е различно от друго, независимо че са класифицирани в една група. При синдром на Аспергер има добри умствени възможности. Нарушено е общуването, но запазеният интелект дава възможност за професионална реализация. Въпреки създадената от изкуството оптимистична представа тези случаи са по-малко.
За щастие са незначителен процент и децата с много тежки смущения.
В преобладаващия случай умственото развитие е засегнато, въпреки че едновременно с това човекът може да проявява впечатляваща памет. Но тя съпътства едностранни интереси и знания, които нямат практически смисъл в реалния живот. Например едно дете знаеше столиците на всички държави по света, но какво от това? Има и такива, които помнят големи масиви от числа, исторически данни, географски класификации и други подобни. Но също остават без реализация, защото в масовия вариант това са самоцелни знания, "удавени" в смутеното развитие.
Не може да се каже, че разстройствата от аутистичния спекър са
по-чести в определена група от населението. Всички социални слоеве са засегнати. Ако има други мнения, те са далечно ехо на изводите на Лео Канер, че аутизмът е по-чест сред семействата с висок интелект. Тезата не е приемана още тогава от всички, а с промяната на класификацията съвсем отпада.
Изключително важно е от много ранна възраст да се работи с децата с тези разстройства, да се обучават за колкото е възможно по-самостоятелен живот. Ако това не се получи и след смъртта на близките си останат безпомощни, стават обитатели на домовете за хора с психични проблеми.
След поставяне на диагнозата, което обикновено става в детството, медицината и детският психиатър отстъпват водещото място на други специалисти. То се заема от психолога и логопеда, които със своите методи подпомагат социализацията и говорните умения. Но основната всекидневна грижа за развитието, доколкото то е възможно, остава за родителите, които трябва да опитат да приучат детето към максимум умения за самостоятелен живот и да открият онези възможности за реализация, в които детето е най-силно.
В последните години и у нас се създават центрове за деца с аутистични разстройства. За цялото семейство отглеждането на такова дете е натоварващо и особено самотните родители често се нуждаят от подкрепа. Ежедневието им е много трудно. Те може да бъдат облекчени, ако има центрове, в които да могат да оставят децата си за част от деня. Социалните служби също могат да подпомагат семействата с различни програми.
Коментари