Затлъстяването е установено като хронично заболяване, свързано със съпътстващи други такива, включително диабет, сърдечносъдови проблеми, метаболитен синдром и рак.

Причината за затлъстяването досега е била "считана за дисбаланс между приема на калории и изразходваната енергия", според авторите на изследването, публикувано в Biomedicine and Pharmacotherapy.

Затлъстяването обаче вече се свързва с по-сложни биологични и психосоциални фактори, като загубата на тегло се обвързва с намаляване на кръвната глюкоза и други биомаркери на сърдечносъдови заболявания. Въпреки че промените в начина на живот и подобренията в диетата оказват влияние върху затлъстяването, има данни и за успешни фармакотерапевтични интервенции по отношение на загубата на тегло, особено в съчетание с интервенции, свързани с начина на живот, като физически упражнения и диета.

Според настоящото проучване "нарастващото разпространение на затлъстяването е свързано с многобройни здравословни проблеми, които не само засягат индивидуалното качество на живот, но и поставят значителни изисквания към системата на здравеопазването". Приемът на фибри може да спомогне за насърчаване на чувството за ситост и регулиране на апетита, като същевременно е нискокалоричен, пише БГНЕС. Потенциалните механизми на действие могат да включват подобряване на инсулиновата чувствителност, регулиране на нивата на липидите и абсорбиране на холестерола от храната по време на храносмилането. Според автора диетите с високо съдържание на протеини и фибри могат да насърчат управлението на теглото и да подобрят метаболизма. Освен това други изследвания, показват връзка между развитието на затлъстяването и характеристиката на чревния микробиом, като доказват, че хората със затлъстяване имат уникални чревни микробиоми в сравнение с тези с по-ниско тегло.

Според автора по-доброто разбиране на взаимодействието между чревната микробиота и затлъстяването може да помогне при създаването на нови диетични и терапевтични стратегии, насочени към балансиране на микробиома и намаляване на теглото. Разнообразните чревни бактерии, които се наблюдават при хората със затлъстяване, могат да намалят способността на червата да метаболизират фибрите и да допринесат за възпаление и инсулинова резистентност.

В проучване от 2021 г., публикувано в International Journal of Molecular Sciences, диетата и физическите упражнения показват подобрения в болестните състояния, но способността на организма да влияе върху ефикасността и токсичността на определено лекарство, пряко свързана с фармакокинетичните механизми. Според авторите количеството, съставът и времето на хранене могат да променят фармакокинетичните ефекти на лекарството по множество начини, включително взаимодействията между лекарството и храната, физиологичните реакции, моториката на стомашно-чревния тракт, секрецията на жлъчни киселини или биохимичните механизми. Телесната маса може да повлияе на абсорбцията, разпределението и метаболизма на лекарствата и има предложения за адаптиране на терапиите за хора със затлъстяване, но конкретни препоръки липсват. Авторите заявяват още, че абсорбцията след перорално приложение няма значителни промени, но подкожните и интрамускулните методи могат да бъдат повлияни.

В настоящото проучване изследователите заявяват, че са необходими още изследвания, касаещи конкретно чревния микробиом, за да се разберат по-добре промените в храненето и ефекта върху затлъстяването. Освен това в проучването от 2021 г., в Biomedicine and Pharmacotherapy, комбинацията от диетични и фармацевтични интервенции при затлъстяване показва, че високото ниво на придържане е от съществено значение за постигане на загуба на тегло и нейното поддържане. Там също така се предлага диета с високо съдържание на фибри. В западните общества обаче средният прием на фибри е приблизително 15 г/ден, докато препоръките, основани на здравни съображения, са от 38 до 36 г/ден.

Освен това фармацевтичните интервенции могат да бъдат от съществено значение за справяне с други здравословни състояния, както и да представят ползи за затлъстяването, като например медикаменти за глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1), налтрексон и бупропион за силен глад за храна, както и за тези, които се борят с пристрастяването, и метформин, за който се съобщава, че е усилвател на медикаментите за GLP-1.3 Повече изследвания на специфични диетични и фармацевтични интервенции могат да помогнат за разширяване на ефективността на лечението на затлъстяването.