До 80 години начинът на живот е определящо условие за здраве и дълголетие, после води наследствеността

Почитта към отишлия си дни преди Нова година най-дълголетен президент на САЩ Джими Картър даде тласък на интереса към тайната на столетниците. Едно от обясненията приживе на големия политик, хуманист и добротворец е, че за достигането до дълбока старост е много важно да се ожениш за правилния човек.

“Някой, който ще сподели живота ти, ще прави неща, които да те предизвикват да се интересуваш от живота” и “да използваш уменията си в полза на другите”.

Изучаването на хора на деветдесет и повече години в зоните с най-много дълголетници като островите Окинава (Япония), Икария (Гърция) и Сардиния (Италия) си приличат по това, че са относително изолирани общности с по-ниски доходи, традиционен поминък и незападен начин на живот. Дълголетието им просто късмет ли е? Изследователите проучват дали хормони, специфични за пола гени или други фактори могат да допринесат за по-дълъг живот както на мъжете, така и на жените.

Досегашните анализи показват, че не всичко е шанс от генетичната томбола - майка ми доживя 100, сигурно и аз ще видя праправнуци. Учените изчисляват, че около 25% от продължителността на живота се определя от наследствеността. Децата, братята и сестрите на столетници често живеят по-дълго от средното.

Вариациите в човешките гени безспорно влияят върху дълголетието, макар понякога да не се наследяват в рода, а да са новопоявили се варианти, като факторите на околната среда също играят роля.

Многобройни проучвания показват, че неща като оптимизъм, движение, здравословна диета и живот без пушене и слабост към алкохола са свързани с по-дълъг живот. Повечето столетници до последно са в състояние сами да се грижат за себе си.

Обобщаването натрапва една особеност - във възрастта до 70-80 г. начинът на живот е по-силен определящ фактор за здравето и дълголетието, отколкото наследствеността. След това, изглежда, водеща роля има генетичният товар. Известни са вече няколко гена на дълголетието, но те не се срещат при всички столетници. Вероятно вариантите в множество гени, някои от които тепърва ще се откриват, действат заедно, за да допринесат за дълъг живот.

Някои от генните варианти, които допринасят за дълъг живот, участват във възстановяването на ДНК и защита на клетките от увреждане, причинено от нестабилни кислородни молекули (свободни радикали). Други добри гени са свързани с контрол на нивата на мазнини (липиди) в кръвта и “тихите” постоянни микровъзпаления в сърдечносъдовата и имунната система. Така вероятно допринасят значително за дълголетието, тъй като намаляват риска от инфаркт, инсулт и инсулинова нечувствителност - масови фактори за смърт при по-възрастните хора.

По-голямата продължителност на живота често е семеен феномен, което предполага споделена наследственост или начин на живот. А по-вероятно и двете. Много столетници и дори суперстолетници - хора на 110+ години, са в състояние да живеят самостоятелно и да избегнат свързаните с възрастта хронични заболявания като високо кръвно налягане, сърдечни диагнози, рак и диабет тип 2.

Животът на столетниците вероятно има какво да ни каже и за влиянието на културни практики, които изпълват живота със смисъл, както президентът Картър е открил от опит. Изследвания сред амиши и монаси - традиционно общности, които се подкрепят, отхвърлят стигмата на старостта и живеят в сплотеност, смирение и труд според силите, сочат повече дълголетници от други групи хора на сходна възраст.

Изследователите често акцентират и върху удоволствието и липсата на принуда в дейностите, на които се посвещават столетниците особено в така наречените сини зони - местата по света, където дългият живот не е изключение. Модерната концепция за модус вивенди го нарича хоби. Занимания като градинарство, туризъм, майсторене допринасят за поддържане на физическото здраве, баланса и подвижността. Хобита в областта на изкуствата и игрите, изскващи мисловна дейност и съобразителност, подкрепят по неповторим начин умствените възможности. Те забавят и неизбежното напредване на възрастовата загуба на неврони и прекъсването на невронните мрежи, отговорни за когнитивните умения.