50 673 бебета са се родили в България през изминалата 2024 г. Това се равнява на населението на градове като Враца (48 460 души по данни на НСИ към 31.12.2023 г.) или Пазарджик (54 652 души).

Но миналата година са родени 1006 деца по-малко в сравнение с 2023 г. Това става ясно от справка, изготвена от Министерството на здравеопазването по искане на “24 часа”.

Като цяло обаче се запазва негативният тренд - преди 10 г. в страната са родени около 18 хиляди бебета повече, отколкото през 2024 г. Оттогава на година цифрата намалява средно с между 1000 и 2000 новородени, като в бройката са включени и мъртвородените. Данните са на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), предоставени по искане на “24 часа”. (Виж как се е движила раждаемостта през последните 10 г. в инфографиката.)

Запазва се и друг тренд от последните години -

повечето

новородени

са момчета

По данните, подадени от родилните отделения към Националната здравна информационна система на МЗ, през 2024 г. са проплакали 25 914 момчета и 1200 момичета по-малко. През 2023 г. отново повечето родени деца са били от мъжки пол.

Съществува мрачно народно поверие -

ако се раждат

повече момчета,

предстои война

У нас малко повече се раждат момчета, но пък жените живеят по-дълго, природата намира баланс, казва експертът по демография и преподавател в катедра “Социално-икономическа география” на СУ Георги Бърдаров.

Първото бебе на 2025 г. също е момче - родено в столичната болница “Шейново” една минута след полунощ, и то по естествен път.

Почти всяка втора жена у нас обаче избира да роди със секцио вместо по естествен път, става ясно още от данните на НЦОЗА. 45,5% от всички 57 478 раждания през 2023 г. са били с цезарово сечение - 26 147.

През 2023 г. повече деца са се родили в Югоизточна България според Националния статистически институт (НСИ). Най-малко са бебетата от Северозапада. Статистиката показва също, че повече от бебетата са се появили на бял свят в семейства без сключен брак.

Социолозите посочват като основни причини за срива в раждаемостта измененията в климата, политическата несигурност, инфлацията, пандемиите.

Срив на раждаемостта се наблюдава в целия Европейски съюз за 2023 г. Тя е паднала до най-ниското си ниво за всички времена и засили страховете за живота и икономиката на континента заради липсата на хора. България обаче прави изключение за тази година, ако се съди по данните на Националния център за обществено здраве и анализи - тогава у нас се обръща трендът и от 56 917 раждания за 2022 г., следващата година цифрата е с около 500 повече - 57 478.

По същото време

ЕС бележи

най-големия си

процентен спад в

раждаемостта,

откакто се води статистика от 1961 г. Само 3,67 милиона бебета са родени в 27-те нации в блока през 2023 г. - с 5,5% по-малко спрямо 2022 г. Данните са предоставени от държавите - членки на Евростат.

Двуцифрен процент на спад е регистриран в най-засегнатите страни, като в Румъния той е 13,9%. След нея се нареждат Полша (10,7%), Чехия (10%), Латвия (9,2%) и Словакия (7,7%). Дори богатите държави от ЕС, включително Франция и Германия, също нямат добри демографски резултати.

Сериозният проблем с ниската раждаемост предизвика предупреждения за предстоящ колапс на редица икономики. Тъй като хората отлагат родителството, жените в региона раждат на по-късна възраст. Данните на Евростат, публикувани през 2024 г., показват, че

средната възраст

на жените при

раждането на

първото им дете

се покачва. Била е близо 30 г. през 2022 г. спрямо 28,8 през 2013 г.

Делът на ражданията сред майките на възраст 40 и повече години се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие, като се покачва от 2,5 на 6%.

Много жени избират да имат деца по-близо до горната граница на репродуктивната възраст, която според ООН е 49 г.