Услужливият мозък и острият ум са базови качества, които ни помагат през целия живот. Когато сме изморени, болни или просто амортизирани от много години зад гърба ни, губим част от тази подкрепа. И не, не е само пенсионерска тема. Понякога процесът на отслабване на паметта, пропуски в мисленето и организационните умения може да започне още на 30-40-годишна възраст. Най-често в дъното може да се открие генетична обремененост или опустошителни за интелекта житейски навици, друг път причината остава неизвестна. За човека и семейството му драмата е чудовищна. Което не означава, че късното начало на влошаване на умствените способности е по-добра съдба.

Лечение за деменция всъщност няма, а посрещнатите с много надежда резултати от клинични изпитвания предстои да се докажат в реалния живот. Участниците в последната фаза на изпитванията на двете одобрени лекарства показаха съответно 27% и 36% по-бавно намаляване на когнитивната функция в сравнение с плацебо. Някои изследователи обаче твърдят, че тези резултати са сравними с ефектите от симптоматичното лечение и отделни тестове отчитат само 14,8% по-бавна загуба на функция. Крайните мнения са, че новите терапии допринасят за скромна клинична полза, без да променят съществено прогнозата.

На този песимистичен фон новият доклад 2024, изготвен от 27 експерти по въпросите на деменцията в “Лансет”, дава надежда по друга линия - превенцията. Честно е да се каже, че засега единствено сигурното нещо е човек да се опита да избягва колкото се може повече от неблагоприятните влияния. Това обяснява защо според невролозите всеки разпознат и избегнат риск допълва рецептата за здраве на мозъка.

Учените разширяват списъка с фактори, които увеличават вероятността за деменция. Новооткритите 2 риска имат отговорност за 9% от всички случаи на заболяването. Изненадата е пълна поне за единия фактор - нелекуваната загуба на зрение. Не става дума само за драстично увеличение на диоптрите, а и за по-висок риск, свързан с очното перде (катаракта), диабетна ретинопатия (засегнати кръвоносни съдове в задната част на окото) и други проблеми със зрението, които може да направят трудни или невъзможни ежедневните дейности на човека. Недовиждането ограничава възможностите за общуване, ориентация извън дома, информираност, четене и много от умствените занимания.

В годините след предишния доклад са се появили проучвания, че нелекуваното лошо зрение е свързано с пъти повишен риск за когнитивен спад. Например проучване на екип от Мичиганския университет на базата на сравнения изчислява повишението като 9,5 пъти.

Вторият нов и сякаш по-очакван фактор е лошият холестерол. Доскоро доказателствата са били неубедителни, но с будещи доверие изследвания през последните няколко години съмненията са били отхвърлени.

Логиката зад твърденията е, че лошият холестерол (липопротеин с ниска плътност, в медицинските документи се изписва като LDL) участва във формирането на плаки, които стесняват кръвоносните съдове. Освен това хората с наднормени нива на LDL често имат високо кръвно, диабет или затлъстяване, които сами по себе си са улесняващи фактори за деменция. 

Сред хората със заболяването има голям процент пациенти с висок лош холестерол. Към тези данни се прибавят нови смущаващи данни за връзка на холестерола с натрупване на двата “алцхаймерови” протеина, наречени амилоид и тау.

Изследователи от Кралския колеж в Лондон пък са установили 10 молекули, които изглеждат в намалени количества при хора с алцхаймер. От тях 6 са странични продукти или метаболити от разграждането на холестерола в тялото.

Новият доклад напомня и вече съобщаваните 12 фактора за деменция. Всички 14 потенциално може да се избегнат и рискът да се намали с 45%:

l Липсата на физическа активност

l Пушенето

l Прекаляването с алкохол

l Мръсният въздух

l Травми на главата

l Липса на общуване

l По-ниско образование и умствена леност

l Затлъстяване

l Високо кръвно

l Диабет

l Депресия

l Некомпенсирана загуба на слух.