Aмериканско изследване е установило, че колкото повече домакински задачи изпълнява детето, толкова по-високи са резултатите му по четене, математика и природни науки

В Англия умението да си правиш сам храна е част от образователния процес, в САЩ пък има учебни програми по градинарство

Технологиите ни отменят във все повече неща. Вече няма нужда да перем, да мием чинии и даже да готвим. За тези досадни задачи се грижат машини.

Глобално погледнато, това трябва да ни прави щастливи. Имаме повече свободно време. Не трябва да спорим с половинката кой ще свърши домашната работа. Нито пък да си късаме нервите да учим децата да участват в нея. Спокойно всеки член на семейството може да се забавлява пред телевизор, компютър или телефон, докато дойде време за вечеря, която еърфрайър готви. А и след като хапне, също да продължи да го прави, защото пък съдомиялна ще се погрижи за мръсните чинии.

Въобще изглежда като живот мечта, който умело ни се натрапва от реклами и към който много бедни хора се стремят с цената на лишения и кредити. В богатите държави, където той е реалност от години, обаче вече виждат някои сериозни недостатъци. Проведени в САЩ и Великобритания проучвания са показали, че липсата на умения сред подрастващите да извършват домашна работа има връзка с начина, по който те се справят по-късно в живота.

Изследване на Университета на Вирджиния сред 10 000 ученици е установило, че колкото повече домакински задачи изпълнява едно дете, толкова по-високи резултати има в училище по математика, природни науки и четене. Неизвършващите нищо вкъщи пък са с 25% по-малко склонни да кажат, че се справят добре в клас и самооценката им за удовлетвореност от живота и щастие е с 27 на сто по-ниска.

Проучване на Харвард сред 700 души с високи постижения също разкрива, че силната работна етика е едно от нещата, които помагат на възрастните да бъдат едновременно успешни и щастливи. И изграждането ѝ започва още от първите години в живота точно чрез извършване на домашни задачи. Изследователите казват, че ако накарате децата си да помогнат за приготвяне на вечеря, не просто ще ги научите да готвят, но ще им помогнете

да развият редица други умения като решаване на проблеми и работната памет

Затова от съществено значение е как този процес ще им бъде представен. В Англия например умението да си правиш сам храна е станало част от образователния процес. Уроци по готварство има както в началните училища, така и в гимназиите. Най-малките се учат да режат зеленчуци, да варят супа и правят хляб, докато големите изпълняват по-сложни рецепти от различни национални кухни. Програмата е направена така, че да заинтригува децата на различна възраст. В началните класове например готвенето се представя като възможност да оцелееш на самотен остров, а в последните - като начин да впечатлиш близък човек или да се храниш здравословно. Някои английски училища прибягват дори до отглеждане на кокошки, за да насърчат възпитаниците си да полагат грижи за други живи същества.

В САЩ пък са въвели учебни програми по градинарство. Те са за ученици от 7 до 12 г. Всяка година имат по 18 учебни часа, по време на които се учат как да отглеждат растения и да ги превръщат в здравословни ястия. На някои места родителите също са поканени да вземат участие, за да освежат знанията си за храненето. В резултат децата започнали

да ядат повече зеленчуци и фибри,

което е подобрило нивата на кръвната им захар, съобщава “Дейли мейл”. Британското издание се позовава на проучване на Тексаския университет, което е измервало височина, тегло, нивата на глюкоза и мазнини на участващи в уроците по градинарство. Правени са тестове в началото и края на програмата. Те са отчели 13-процентово подобрение на кръвната захар, защото подрастващите са станали по-малко склонни да похапват боклуци. Програмите за градинарство са помогнали и за намаляване метаболитните заболявания при най-рисковите групи от населението, а също и за подобряване на академичните постижения.

“Това е така, защото децата, които редовно готвят семейна храна или плевят градината, са по-склонни да изпъкнат в други аспекти на живота като училищна работа или решаване на проблеми”, обяснява Деана Тепър от изследователския екип на Университета във Вирджиния. Тя допълва, че забавянето в развитието на изпълнителски функции в детска възраст може да доведе до трудности при планиране и решаване на проблеми като възрастни.

По тази причина експертите съветват да не се отказваме с лека ръка от домакинската работа, особено ако имаме деца. Да използваме техния вроден интерес към непознатото, за да тестват хранителните продукти. Да им даваме възможност да ги смесват и експериментират с тях от най-ранна възраст - само така може да им се привлече вниманието при толкова много разсейващи играчки и джаджи.

Обикновено повечето родители чакат детето им да стане тийнейджър и тогава му възлагат да прави нещо у дома, за да е сигурно, че ще се справи добре. Изведнъж обаче откриват, че то продължава да е непохватно, но и че е много по-нервно при неуспех.

Много богати и известни семейства обаче гледат да не правят тази грешка,

защото са наясно, че задачите по поддържането на дома не само изграждат у децата важни умения, но и сплотяват семейството. Сред тях например е това на британския престолонаследник принц Уилям. Заради натоварената си програма той и съпругата му Кейт разчитат на бавачки при отглеждане на трите си деца, но нямат домашни помощници. Обичат сами да приготвят храната си и държат Джордж, Шарлот и Луи активно да участват в слагането на масата и почистването ѝ. Също така да отглеждат плодове и зеленчуци, както прави и дядо им крал Чарлз III през целия си живот.

За да могат да осигурят подходяща среда за всичко това на децата си, Уилям и Кейт напуснаха дома си в двореца Кенсингтън в Лондон и се преместиха в къща в парка към замъка Уиндзор.