Консумацията на фуражни риби може да предотврати 750 хил. случая на преждевременна смърт до 2050 г.

От десетилетия е известно, че здравето не може да бъде отделено от икономическите и екологичните условия на дадено общество. В проучване, публикувано в изданието BMJ Global Health, се оценяват ползите от замяната на консумацията на червено месо с фуражна риба - дребен морски вид, в който влизат сардините, херингата и аншоата.

Анализът показва, че тази промяна в световната диета ще направи така, че до 2050 г. да се предотвратят до 750 хил. случая на преждевременна смърт от незаразни болести като инсулт или рак на дебелото черво, особено в страните с ниски и средни доходи.

Освен че са по-полезни за здравето, тези видове риба са животните с най-слабо въздействие върху околната среда в сравнение с хранителната им стойност. Достъпната им цена е от ключово значение за по-бедните държави, в които се наблюдава ръст на заболяванията, причинени от неправилно хранене. За разлика от червеното месо, фуражните риби са богати на полиненаситени мастни киселини, които могат да помогнат за намаляване на риска от сърдечни проблеми.

В проучването, ръководено от Шуджуан Ся от Националния институт за екологични изследвания на Япония, се посочва, че фуражната риба може да замени само малка част (приблизително 8%) от червеното месо в света поради ограниченото си предлагане, но

има потенциала да повиши дневната консумация на риба

на глава от населението до препоръчителното ниво.

Авторите смятат, че заместването би предотвратило между половин милион и 750 хил. преждевременни смъртни случая и между 8 и 15 млн. години живот, прекарани в някаква форма на инвалидност, особено в страните с по-ниски доходи.

Сардините, херингата и аншоата съставляват 30% от световния улов, но само една четвърт от тях се използва за консумация от човека. Останалото количество, включително голяма част от рибата, уловена в страни, които се борят да изхранват собственото си население, се използва във ферми за угояване на други морски видове, като сьомга или пъстърва. След това те се продават на потребители с по-голяма покупателна способност.

В изследването Ся и неговите колеги предупреждават, че това използване на фуражни риби е неефективно,

тъй като се запазват по-малко хранителни вещества

Например, казват те, по-малко от 50% от мастните киселини, съдържащи се в консумираната риба, се запазват в отглежданата във ферми шотландска сьомга.

Според друго проучване, публикувано в Nature Food, само 20% от малката част от рибата, която достига до африканските страни на юг от Сахара, би могла да покрие хранителните нужди на децата под петгодишна възраст.

Авторите на проучването предлагат четири различни сценария

за глобалното разпределение на рибата в 137 държави

Единият от тях дава приоритет на използването на риба, уловена във всяка страна, за национална консумация и е насочен към заместване на яденето на червено месо. Вторият предлага достъпът до фуражна риба да бъде приоритизиран в страните с ниво на консумация под 40 килокалории на ден. Третият вариант предвижда да се замени същото количество червено месо във всички държави, а четвъртият се определя от наличието на фуражна риба. От всички тези варианти първият е този, който би предотвратил най-малко смъртни случаи, а третият - най-много, въпреки че вероятно това разпределение на рибата би било по-просто на теория, отколкото на практика.

Адриан Карбальо, изследовател в Института “Каролинска” в Стокхолм, заяви, че основното ограничение на проучването е, че то не позволява на учените да определят дали теоретичните ползи от замяната на червеното месо с фуражна риба в дадена страна могат да се приложат за конкретен неин гражданин.

Тъй като това е 30-годишна прогноза, има много условности. Една от тях е въздействието на изменението на климата върху размера на рибния улов. Въпреки че авторите признават, че не са взели предвид този показател, според предишни анализи количествата фуражна риба ще се променят с по-малко от 3% в бъдеще. За да се подпомогне устойчивото производство на този вид риболов, авторите предлагат да се приемат стратегии като преместване на местата за улов в по-благоприятни райони.