Учените: Синдромът на Бенсън подсказва, че проблемът не е в зрението, а в мозъка

Очите могат да разкриват много за здравето на мозъка. Предполага се, че проблемите със зрението може да бъдат един от най-ранните признаци на когнитивен упадък.

Скорошно проучване на екип от университета “Лъфбъроу”, Великобритания, твърди, че загубата на зрителна чувствителност предсказва деменция 12 г. преди да бъде диагностицирана.

Откритието се основава на резултатите от изследване на 8623 първоначално здрави англичани, които били следени в продължение на много години

До края на проучването 537 от доброволците развили деменция. Това дало възможност на учените да видят какви фактори биха могли да предшестват диагнозата.

В началото на наблюдението участниците били помолени да преминат тест за зрителна чувствителност.

Те трябвало да натиснат бутон веднага щом видят триъгълник, образуващ се в поле от движещи се точки. За хората, които впоследствие развили деменция, формата се появила на екрана много по-бавно, отколкото за хората, които се разминали с това заболяване.

Според изследователите проблемите със зрението могат да бъдат

ранен белег за влошаване на когнитивните способности,

тъй като токсичните амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер, първо засягат областите на мозъка, свързани със зрението, а с напредването на болестта се увреждат онези части от него, отнасящи се до паметта. Така че тестовете за зрение могат да подскажат за наличие на някои когнитивни дефицити.

Учените добавиха, че друг ранен признак на болестта на Алцхаймер е

загубата на инхибиторния контрол на движенията на очите, при който разсейващите стимули, изглежда, задържат вниманието по-лесно

Изследователите признават, че в момента пречка за тях е достъпът до технологии за проследяване на начините, по които мърда зрителният апарат, тъй като те са скъпи и сложни за усвояване.

От другата страна на океана ново проучване на Калифорнийския университет в Сан Франциско проучи как болестта на Алцхаймер се отразява на очите, като идентифицира ефектите от рядко зрително заболяване, известно като задна кортикална атрофия или синдром на Бенсън.

Предишни анализи показват, че промените, които настъпват в мозъка при алцхаймер, могат

да се проявят и в ретината на окото

Изследователите са забелязали, че те могат да засегнат контрастната чувствителност, необходима за четене, възприемането на цветовете и да доведат до загуба на зрително поле.

По данни на американското НПО Alzheimer's Association около 32 милиона души в света имат алцхаймер, а други 69 милиона са в предварителен стадий на заболяването, който се определя като леко когнитивно нарушение. Добре известно е, че състоянието

влияе върху мозъчни функции като памет, пространствено осъзнаване, говорене и писане,

но по-малко известни са промените в мозъка, свързани с очите.

Задната кортикална атрофия води до загиване на неврони в задната част на централната нервна система, отговорна за управлението на това, което човек вижда.

“Синдромът представлява невродегенеративно заболяване, което засяга зрителните области в мозъка. С течение на времето загубата на зрение може да прогресира до степен на функционална слепота”, обяснява д-р Гил Рабиновичи, невролог и директор на Центъра за изследване на болестта на Алцхаймер в Калифорнийския университет в Сан Франциско и старши автор на това проучване. Обикновено

първите симптоми на синдрома на Бенсън се появяват между 50 и 65-годишна възраст

Те могат да варират при различните хора, но обикновено включват: проблеми със зрението, трудности при разпознаването на хора, места и/или предмети, затруднения при четене на думи и/или цифри, невъзможност за правилно определяне на разстоянията, блъскане във врати и мебели при движение, проблеми при шофиране, невъзможност за разпознаване на ляво и дясно, безпокойство, объркване и промени в поведението.

Въпреки че предишни проучвания установили, че задната кортикална атрофия най-често се свързва с патологията на болестта на Алцхаймер,

разпространението на това състояние все още не е известно. Изследователите смятат, че между 5-15% от хората, диагностицирани с деменция, може да имат и синдрома, засягащ зрението.

“От клинична гледна точка задната кортикална атрофия вероятно е втората най-често срещана клинична проява на алцхаймер след загубата на паметта, но въпреки това не е достатъчно разпозната и пациентите

може да останат недиагностицирани или погрешно диагностицирани

в продължение на години. В тази област съществува голяма нужда от мащабно международно проучване, направено на много места, което да характеризира цялостно синдрома и да повиши осведомеността както на медиците, така и на пациентите”, смята д-р Рабиновичи.

Така той и неговият екип анализират данни от над 1000 души със задна кортикална атрофия в 36 медицински изследователски центъра в 16 държави. Учените установяват, че около 94% от участниците в проучването имат и симптоми на алцхаймер, а останалите 6% имат други състояния на деменция, включително болест на телцата на Леви и фронтотемпорална лобарна дегенерация.

Откритията целят да насърчат невролозите и специалистите по очни болести да вземат предвид синдрома на Бенсън при хора с бавно прогресираща загуба на зрението, която не се обяснява с първично очно заболяване.

“Ранното сканиране на мозъка, като например ядрено-магнитен резонанс, може да покаже, че проблемът е когнитивен, а не в очите, тъй като загубата на тъкан в зрителните му области може да бъде сериозна”, казва д-р Робиновичи.

“Допълнителни изследвания като PET-CT образна диагностика, изследване на гръбначномозъчна течност или кръвни тестове за протеини на болестта на Алцхаймер могат да потвърдят, че това рядко заболяване на очите се дължи на развиваща се деменция”, добавя той.

По-ранното идентифициране на задната кортикална атрофия може да позволи на хората да получат достъп до утвърдени лечения за алцхаймер, както и до нови терапии, като прилагането на антителата, които прочистват амилоидните плаки от мозъка.

“Борбата с деменцията е толкова по-ефективна, колкото по-рано в хода на заболяването тя започне. Ранната и точна диагноза може да улесни планирането на грижите за пациентите и техните семейства”, предупреждава д-р Робиновичи.