Хората от повече от 2000 г. използват естествени антибиотици - лапи от мухлясал хляб за рани. Папирусът на Ебер от 1550 г. пр.Хр. в Египет - най-старият запазен медицински документ, описва лечение с плесенясал хляб и почви.

Първият съвременен антибиотик е салварсан (на основата на арсеник). Въведен е през 1910 г. от германския химик и Нобелов лауреат Паул Ерлих за лечение на сифилис. Той го нарича "магически куршум".

С антибиотик излекуват от смъртоносна инфекция сина на президента на САЩ Франклин Рузвелт през 1936 г. Момчето е щяло да умре от тонзилит, ако не е имало антибиотик.

През август 1942 г. микробиологът Александър Флеминг открива пеницилина. Сътрудник на брат му е на ръба на смъртта заради стрептококов менингит. Ученият прилага пеницилин и мъжът оздравява за седмица.

Милиони хора са били спасени благодарение на антибиотиците. Само в САЩ става дума за 200 000 души на година, а продължителността на живота на американците се е вдигнала с 5 - 10 години.

Благодарение на тях почти в целия свят са ликвидирани болести като чума, холера и туберкулоза. Останали са единични региони в Африка, където тези заболявания, макар не много на брой, все още са сериозен проблем.

След бума на антибиотиците през 50-те и 60-те години днес все повече патогени стават резистентни към тях. Това води до смъртта на 5 милиона души годишно от бактериални инфекции. Повече, отколкото от СПИН или малария.

България има най-висока смъртност в света от тотално резистентни на антибиотици бактерии - ешерихия коли и клебсиела пневмония.