Учените смятат, че американският дипломат принадлежи към специална група от "супервъзрастни", които живеят дълго независимо от лошите си навици

Предполага се, че тайната на дългия живот се крие в комбинацията от здравословно хранене, минимален стрес и много физически упражнения. Или поне така казват често здравните специалисти.

Но за всяко правило има изключения. Едно от тях е бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който почина на 100 г. на 29 ноември. Дълголетието му дълго време беше загадка.

Кисинджър бе известен с любовта си към мазните храни. Най-любимите му бяха шницелът и наденичките. А към физически упражнения изпитваше отвращение.

Дейвид Кисинджър, най-голямото дете и единствен син на покойния държавен секретар, определи дълголетието на баща си като “чудо”.

“Питат ме как съм доживял до 100 г. Не знам. Не съм се стремял към това”, каза в последното си телевизионно интервю през октомври и Кисинджър-старши. Дори и изглеждаше изненадан, че е стигнал до клуба на столетниците.

На теория начинът на живот, който водеше Кисинджър, му е предвещавал ранна смърт. Не само заради липсата на диета и нулевите физически упражнения, но и

заради кариерата му, която

го излагала на огромен стрес

и напрежение.

Според Кисинджър-младши тайната на дългия живот на влиятелния му баща се крие в силата на интелекта и непрестанното мозъчно стимулиране.

“Моят баща имаше неутолимо любопитство, което го караше да бъде силно ангажиран със случващите се процеси в света и не спираше да се опитва да ги изучава и анализира”, твърди Дейвид.

Пандемията не успя да озапти бившия държавен секретар, който успя да завърши последните си две книги. И независимо от напредналата си възраст той продължаваше да пътува. До последно се занимаваше с интернационални събития, участваше и в дебати за технологиите и изкуствения интелект.

“Мозъкът му е огнестрелно оръжие, което идентифицира и се бори с екзистенциалните предизвикателства на деня”, определя Дейвид способностите на баща си.

“Другата тайна на издръжливостта на баща ми е неговото чувство за мисия. Въпреки че е описван като студен реалист, той е всичко друго, но не и безпристрастен”, казва Кисинджър-младши.

“Той вярваше до последния си дъх в понятия, загадъчни за съвременния човек - патриотизъм, лоялност и двупартийност. Болеше го, когато виждаше уродливостта на съвременния обществен дискурс и привидния крах на изкуството на дипломацията”, добавя Дейвид. Кисинджър-младши не е единственият, който изтъква физическите ползи от поддържането на остър ум. Бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, който през 2022 г. написва заедно с Кисинджър книга за изкуствения интелект, казва, че бившият държавен секретар никога не е спирал да работи, което според него го е поддържало жив.

“Работеше по-усилено и от 40-годишните. Ставаше рано сутрин и не се спираше по цял ден. Вечеряше с жена си и семейството и продължаваше със задачките до късно вечерта”, разказва Шмид.

Според Томас Пърлс, директор на проучването New England Centenarian Study на Бостънския университет, САЩ, достигането до 90-годишна възраст е резултат от 30% гени и 70% начин на живот.

“Ако сме на 110 г., това вече

е комбинация от 70% гени

и 30% начин на живот”,

обяснява той.

“Генетиката играе най-голяма роля за стареенето и дълголетието”, смята д-р Джей Олшански, научен сътрудник в Центъра по стареене към Чикагския университет.

“Никой не може да живее толкова дълго, освен ако не е спечелил генетичната лотария при раждането си... Не всички рискови фактори действат по един и същи начин при всички”, добавя той.

“Като цяло хората, които не пушат и се хранят здравословно, живеят по-дълго и са по-здрави. Ако само можехме да знаем на по-млада възраст дали попадаме в категорията на хората, които могат да живеят дълго с предизвикателни рискови фактори - мнозина биха променили начина си на живот в съответствие с това”, убеден е д-р Олшански.

Майката и бащата на

Кисинджър - Пола и Луис,

умират на 97 г. и 95 г.

Бившият секретар е роден като Хайнц Алфред Кисинджър през 1923 г. в малкото градче Фюрт, което се намира в Северна Бавария, Германия. Средната продължителност на живота на хората, родени във Ваймарската република по това време, е в диапазона от 42 до 56 години.

Кисинджър, който е евреин, бяга от нацистка Германия и се премества в САЩ със семейството си през 1938 г. на 15-годишна възраст. По това време в САЩ средната продължителност на живота на мъжете е 62 години.

Три десетилетия по-късно, през януари 1969 г., президентът Ричард Никсън назначава Кисинджър за съветник по националната сигурност. През септември 1973 г. става държавен секретар и е на този пост до януари 1977 г.

Преди двадесет години Кисинджър се присъединява към “супервъзрастните” - групата на хората на 80 и повече години, които остават когнитивно неувредени и като цяло здрави. Тези “супервъзрастни” не е задължително да следват начина на живот, препоръчван от лекарите, като здравословна диета и физически упражнения, но въпреки това те запазват бистротата на умовете си.

Здравните специалисти предполагат, че на продължителността на живота

влияят и други фактори

- силни социални връзки,

ежедневни занимания

и навици.

Според неотдавнашно проучване възрастните хора, които са били посещавани от роднини и приятели веднъж месечно, живеят по-дълго от тези, които са имали по-малко срещи с любимите си.

Изследвания на хората, живеещи в т. нар. сини зони - райони по света с по-ниски нива на хронични заболявания и като цяло с по-здрави жители, които стигат до 90-годишна възраст и често надхвърлят 100 години - установяват девет навика, за които се твърди, че са най-важни за дългия живот.

Сред тях са: включването на физически упражнения и активност в ежедневието, чувство за цел, намален стрес, спиране на преяждането, растителна диета, умерена консумация на алкохол, вяра, фокусиране върху семейството и взаимоотношенията и широк социален кръг.

Въпреки че Кисинджър не е роден и не е живял в регион, определян за “синя зона”, той е следвал някои от тези практики - най-вече чувството за целеустременост.

Д-р Олшански определя тези фактори като “интересни и незначително значими”, но според него “изборът” на дълголетници за родители е най-големият шанс на едно дете да достигне дълбока старост.