• Всяка десета жена изпитва трудности, но се страхува да го признае и да потърси помощ
  • Лекари съветват раждането да е естествено, защото тогава се отделят хормони, които заглушават болката и задействат майчинския инстинкт

“Да си майка, може да бъде много разочароващо... Чудя се колко жени биха станали, ако наистина знаеха какво точно е това”, казва френската писателка Лейла Слимани пред в. “Таймс”. Първоначално тя е журналист. Работата ѝ изисква да пътува много. След раждането на сина си през 2011 г. е арестувана в Тунис, докато подготвя репортаж за масовите протести в страната, станали известни като Арабската пролет.

Решава да се откаже от постоянната си работа за френско списание и да стане автор на свободна практика, докато отглежда двете си деца. Насочва се към писане на романи. Първите ѝ творби нямат голям успех, но психологическият трилър “Нежна песен” става бестселър. Той е написан по истински случай – за доминиканска бавачка, която е осъдена за убийство на двете деца, които е наета да гледа. Историята е шокираща, тъй като проследява сложните емоции, които понякога родителството предизвиква. Слимани признава, че самата представа да “плащаш на някого да обича децата вместо теб” я омагьосва.

41-годишната писателка е родена в Мароко и като малка също е имала бавачки. Осъзнавала мястото им някъде между майка и чужд човек, а вече като възрастна си дала сметка доколко сложни отношения води това, защото винаги съществува страх у родителите, че някой

може да ги измести от сърцето на детето

И в следващите си книги френската писателка не спира да повдига булото върху истинските неща, които движат съвременните жени, притиснати от манията за перфектност. Разсъждава върху неудовлетворението и тежките последици, които тя може да носи.

“Не казвам, че съжалявам, че имам децата си – обичам ги повече от всичко. Но има част от мен, която знае какво струва това, която знае страха и как обществото винаги ще използва това, за да попречи на жените да бъдат свободни”, обяснява Лейла Слимани. По думите ѝ много от нещата, които хората са ѝ казвали за майчинството, отчасти са се оказали лъжа.

Нейните анализи се потвърждават и от някои проучвания, които показват, че

все повече жени не могат да се насладят на майчинството, тъй като са им били изградени прекалено идеализирани представи за него

Освен това не е имало към кого да се обърнат за подкрепа, когато са започнали да изпитват разочарование. Някои дори се оплакват, че в продължение на месеци не са били в състояние да изградят емоционална връзка с новороденото си и това им е създало чувство на вина, което в комбинация с бушуващите хормони след раждането ги е накарало да мислят, че са недостойни за родителство.

Проучване на британската фондация “Родител-бебе” показва, че всяка десета жена се е оказала в такава ситуация. Анкетирани майки са споделили, че общественият натиск да се насладят на бременността и предположенията, че емоционалното обвързване с бебето ще се случи автоматично, са ги накарали да изпитват страх, когато това не е станало.

Според експертите на фондацията има и други фактори, които могат да повлияят, като например физическото и психическото здраве на майката или пък минали спонтанни аборти, които е преживяла.

“Трябва да оспорим мита за “перфектния родител”,

така че бременните жени да се чувстват способни да помолят за помощ, когато имат нужда от нея.

Разбираме, че персоналът в родилните болници е подложен на огромен натиск в днешно време, но проверката на емоционалното и физическото благополучие на майките трябва да се превърне в норма”, казва Тамора Лангли от “Родител-бебе”.

Според професора по неонатална медицина Андрю Уайтлоу един от най-ефективните начини за насърчаване на свързването е личният контакт, включително поставянето на бебето кожа до кожа, голо между гърдите на майката за около час след появата му на бял свят. Също така да се подтикват жените да раждат естествено, когато е възможно, тъй като по този начин те и бебето им могат да разчитат на хормонален коктейл, който помага да изпитат удовлетворение от случващото се. Причината е, че природата се е погрижила в този момент да се отделят хормони, които заглушават болката и задействат майчинския инстинкт.

Когато раждането става чрез секцио, родилката и бебето са лишени от тази силна хормонална стимулация за изграждане на връзка. А и е малко вероятно новороденото да бъде поставено веднага върху майката, защото медицинският екип обикновено е концентриран да приключи операцията. Това допълнително затруднява отделящите се хормони. Затова е необходимо да се полагат повече усилия за създаване на връзка.

Според специалисти е важно да се гледа на това като на процес. Да не се робува на схващането, че майката и детето се привързват веднага, щом се погледнат. Наистина

ранният контакт носи по-голям шанс за близост,

но ако по някаква причина не се е случил, човек не трябва да си мисли, че всичко е свършило. Най-добре е да опитва чрез малки стъпки отново и отново. Например да постави ръката си върху тялото на бебето, докато то спи и стресовият фактор плач отсъства.

Да се наслади на този момент, разглеждайки малкото същество. В следващи спокойни моменти

да го целуне, да залепи буза до неговата или пък да го гледа продължително в очите

Таткото също трябва да има основна роля в изграждането на емоционална връзка. Необходимо е и той да прави тези малки стъпки към привързаност, тъй като по този начин не само ще помогне на новороденото, но ще намали натиска върху майката. Професор Андрю Уайтлоу казва, че идентифицирането на

психиатричните проблеми при младите майки

е наложително, тъй като самоубийството вече се е превърнало в най-честата причина за смъртност при тях в Обединеното кралство. Това означава, че и семействата, и акушерките трябва да намират начин да ги предразполагат да говорят за безпокойствата, които изпитват, още в процеса на бременност. Така не само ще им помогнат да се почувстват по-добре разбрани и подкрепени, но и ще са наясно с възможните предизвикателства, пред които могат да се изправят след появата на бебето.