Ако го отстранявате сами, не го мажете с нищо, а го издърпайте с пинсета, без да въртите, съветва специалистката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Софиямед“

- Д-р Андонова, все повече зачестяват ухапванията от кърлежи. Има ли начин да се предпазим?

- В някаква степен бихме могли, но предпазване на 100% няма как да осигурим. Добре е, ако предстои да посещаваме планина, паркове, други тревни площи, да бъдем подходящо облечени - с дълги чорапи, затворени обувки, дълги долнищ. Трябва да се има предвид, че кърлежи падат и от дървета понякога, птиците също ги разнасят, така че, макар и по-малко вероятно, кърлеж може да попадне и по горни крайници, лице, окосмена част на главата, което трудно се забелязва и е едно от най-неприятните места. Хубаво е, след като сме били сред природата, задължително да се проверяваме за кърлежи. Да проверяваме и малките деца, защото те нямат навика да се пазят.

Важно е кърлежът да бъде открит и отстранен възможно най-рано - така се намалява възможността за заразяване.

- Какъв тип специалист трябва да извади кърлежа и необходимо ли е задължително той да се изследва?

- Добре е кърлежът да бъде отстранен от медицинско лице, за да сме сигурни, че манипулацията е била максимално прецизна. Обикновено това са специалистите в спешните звена.

В случай че нямаме възможност да посетим медицински специалист и трябва да отстраним кърлежа сами, не го мажем с олио, оцет и всякакви подобни течности. Защото го задушаваме и стимулираме повръщането му, както всъщност се случва заразяването.

Би могло да се пръска охлаждащ спрей или просто с една пинсета да го отстраним внимателно, като го хванем максимално близо до кожата и го издърпаме нагоре плавно, така че да извадим и хобота (оставането на главата и/или хоботчето в тялото продължава да бъде източник на зараза). Не извършваме никакви въртеливи движения по посока на или обратно на часовниковата стрелка.

- Нужно ли е да се провежда профилактично антибиотична терапия и това важи ли и при децата?

- Най-добрият вариант е кърлежът да бъде запазен и да се изследва. При възрастни профилактичната антибиотична терапия не е оправдана.

Пациентът се наблюдава и ако се прояви типичният обрив (еритема мигранс), тогава се започва терапия. В противен случай около 21 дни след ухапването пациентът се насочва за изследване, което е серология за лаймска болест. Ако е позитивна, се започва терапия.

Според някои школи при деца се постъпва по същия начин, но има и такива, които настояват за антибиотична профилактична терапия, без да се чака обрив или положителна серология. Моето лично мнение е, че децата трябва да бъдат лекувани навременно.

- Какво да направим, ако резултатите от изследването на кърлежа показват, че е заразен?

- Ако кърлежът е заразен, според повечето школи пациентът трябва да се лекува. Причината е, че често пъти не знаем кога е станало ухапването, колко време е стоял кърлежът. Обикновено ако е стоял по-малко от 3-4 часа, е минимален шансът да сме заразени, дори кърлежът да е заразен. До около 12 часa бихме могли да преценим дали да лекуваме пациента. Но във всички останали случаи, особено ако кърлежът е стоял дълго, нахранил се е достатъчно, обикновено повръща и именно тогава настъпва заразяването.

Разбира се, не всички кърлежи са заразени. За нашите ширини това са около 20%.

- Какво представлява лаймската болест, която най-често пренасят кърлежите?

- Това е заболяване с разнообразна клинична картина, което протича в няколко стадия, ако не се вземат навременни мерки. Обикновено лаймската болест започва с появата на еритемно петно, "биволско око" или т.нар. еритема мигранс. Появява се обикновено на мястото на ухапването, но може да се появи и на отдалечено място, както и да бъде множествено. Обикновено не сърби и не боли. В немалък процент от случаите в първата фаза обрив може да липсва, което е по-неприятният вариант, защото често пъти така заболяването се пропуска и не се взимат навременни мерки.

В последващите два стадия се засягат стави с появата на лайм-артрит, сърце - с ритъмно-проводни нарушения, перикардити, на нервната система - както периферна, така и централна.

- Лечима ли е лаймската болест и как се установява?

- Заболяването е лечимо, но е добре да бъде хванато в ранния стадий.

Колкото по-напреднала е болестта, толкова по-трудно се справяме с нея. При някои пациенти с по-напреднало заболяване се налагат многократни антибиотични курсове с комбинация от антибиотици.

Терапията не трябва да бъде само на базата на серологични изследвания, трябва да бъдат взети предвид клиника на пациента, придружаващи заболявания. Подходът е комплексен.

- Задължително ли е болничното лечение?

- Не, особено при първична инфекция можем да опитаме с перорална терапия. Разбира се, венозното лечение винаги е по-добро. Важно е антибиотикът да бъде подбран правилно и продължителността на лечение да е достатъчна, за да можем да се справим с болестта.

Д-р Радина Андонова, д.м., е специалист по инфекциозни болести.  От февруари 2023 г. е част от екипа на инфекциозната клиника в УМБАЛ "Софиямед".

От 2012 до януари 2023 г. работи в инфекциозната клиника във Военномедицинската академия в София, където придобива специалност "Инфекциозни болести". От 2018 г. е военнослужещ лекар със звание "лейтенант", а от 2019 г. е асистент към катедра "Инфекциозни болести" във ВМА.

През 2018 г. защитава дисертационен труд на тема "Сравнителен анализ на диариен синдром при пациенти с инфекциозни и малигнени заболявания".

През 2017 г. специализира инфекции при трансплантирани пациенти в Швейцария, CHUV, Lausanne. Провеждала е множество курсове и специализации в Дания, Ирландия, Словакия, Холандия, Испания.

Автор е на над 50 научни публикации и над 20 научни съобщения.

Има интереси, свързани с лаймска болест и други кърлежово-преносими заболявания, вирусни хепатити, диариен синдром, невро- и белодробни инфекции, инфекции при бременни, инфекции при пациенти с автоимунни заболявания и компрометиран имунитет, имунология и трансплантология. Работи с деца.