В последните години невролози усилено изследват фототерапията като неинвазивен метод за забавяне на умствения упадък и забравянето

Светлинната терапия може да намали някои симптоми на деменцията, откриха изследователи. В специализираното издание по проблемите на мозъка и поведението те публикуват обобщаващи изводи от 12 независими проучвания, които потвърждават ефекта.

Светлинната терапия отдавна се използва при хора със сезонно афективно разстройство за подобряване на техните симптоми. В последните години невролози усилено изследват фототерапията като неинвазивен метод за забавяне на умствения упадък и забравянето. Към момента данните сочат, че светлина с определени дължини на вълната подобрява когнитивната функция при пациенти с деменция, но няма значителен ефект върху съня, поведенческите и психологическите прояви на заболяването. По-точно се отчита малък ефект върху действия, провокирани от възбуда, агресия, апатия, психоза, задаване на повтарящи се въпроси, лутане.

Осем от проучванията използват терапия с ярка светлина, две прилагат LED лампи, а две използват синя или синьо-зелена светлина. Продължителността на сесиите варира от 6 до 120 мин от 2 пъти на ден до 5 пъти седмично. В основата на ефекта, смятат изследователите, е настройката на вътрешния часовник на човека в по-добър синхрон с циркадните ритми ден-нощ и различната светлина през денонощието.

Като цяло светлината, достигаща до окото, трябва да е по-ярка от тази, при която живеят в дома си хората с деменция. Второто важно условие е светлината да се доставя по начин, който гарантира, че човекът получава “дозата” , без значение накъде гледа. Това прави терапията различна от методиката, прилагана при хората със сезонно афективно разстройство чрез светеща кутия, която изисква от тях да седнат пред светлината и да гледат в определена посока. За страдащите от деменция не е подходящо. Те може да не са в състояние да седят неподвижни достатъчно дълго, за да може светлината в желаната степен да въздейства чрез очите върху мозъка им. При хора с деменция, включително болестта на Алцхаймер, е по-реалистично прилагането на
пасивна интервенция, при която се осветява цялото пространство, в което те прекарват времето си. По този начин се гарантира, че светлината достига задната част на окото. Проникването в дълбочина е най-важното за въздействието върху циркадната система на организма, обяснява д-р Мариана Фигейро, директор на Центъра за изследване на светлината и здравето в Ню Йорк и професор по обществено здраве. Извън научните центрове терапията може да е толкова просто нещо - хората да излизат всеки ден на слънчева светлина или да се осигури повече естествена светлина в стаята им. Ако не е възможно, допълнителни лампи с добри осветяващи възможности да бъдат поставени близо до мястото, където човекът обикновено прекарва времето си.