Температура до 38 градуса не трябва да се сваля бързо, тя има имунна роля - не позволява на вирусите и бактериите да се размножават, докато организмът синтезира нужните му защитни вещества. Преобладаващ в момента е грип тип В, на второ място е респираторно синцитиалният вирус, на трето - аденовирусите, казва д-р Димитринка Митева от Александровска болница

Суха кашлица, температура около 40 градуса, отпадналост, интоксикация – с тези оплаквания са повечето деца пред спешния кабинет в Клиниката по педиатрия на Александровска болница през последните седмици.

“В сезона на респираторните инфекции по клинични показания извършваме бързи тестове за двата типа грип - А и В, за COVID-19 и за други респираторни вируси. Преобладаващ се оказа грип тип В, на второ място са случаите на типичния за ранната детска възраст респираторно синцитиален вирус, на трето място - инфекциите с аденовируси”, разказа педиатърът д-р Димитринка Митева, дм, главен асистент към Медицински университет - София.

В пиковите дни през зимата са преминавали над 30 болни деца за денонощие. В момента педиатрите отбелязват леко затишие, но както показва практиката им, никога не се знае кога кривата на респираторните заболявания ще тръгне рязко нагоре в рамките на ден-два.

За родителите, особено тези на най-малките деца, водещ тревожен симптом е повишаването на температурата. Това е най-честата причина да заведат детето на преглед. С изключение на фебрилния гърч, който е наистина драматично състояние, високата температура може да бъде повлияна и вкъщи, но при най-малките състоянието понякога наистина изглежда тревожно.

Според медицинските стандарти висока е температурата над 39 градуса. Всеки родител би могъл да се опита да я понижи с физикални средства или препоръчани от лекар лекарства. До 38 градуса, а според някои ръководства и до 38,5 градуса обикновено няма нужда температурата да се понижава. Тя има положителна роля – организмът синтезира нужните му защитни интерферони, интерлевкини и други подобни вещества. “На терена на умерено повишена температура бактериите, вирусите и другите патогени не могат да се размножават - обяснява педиатърът. - Затова няма нужда от изкуствено понижаване, наложително е само при фебрилни гърчове.”

Физикалните методи, към които често прибягват семействата с малки деца, са приемани от медицината начини за понижаване на високата температура. Същността им се свежда до охлаждане на тялото. Това се постига чрез разсъбличане и поставяне на студени компреси. След охлаждане може да се използват готовите медицински изделия с гел, както и завити в памучен плат ледени формички или намокрени с леденостудена вода кърпи. Най-ефективни са, ако се поставят в зоните, през които близо до кожата преминават магистрални кръвоносни съдове – под мишниците и в ингвиналните гънки. При необходимост се прилагат лекарства за нормализиране на температурата, уточнява педиатърът.

Срещу обезводняване се препоръчва детето да пие много течности. Невинаги младите родители се ориентират кога започва дехидратация. Безспорен симптом при бебетата е плачът без сълзи.

В студения сезон много често оплакване, което чуват лекарите в педиатричните кабинети, е кашлицата. Тя, подобно на температурата, е защитен механизъм на организма.

Най-честата причина за кашлица са вирусните инфекции на горните дихателни пътища. Не е задължително да е проява на пневмония, обичайно е “обикновена” вирусна инфекция и не е нужно да започне борба с кашлицата от първия ден, уточнява д-р Митева. По правило най-бърза реакция изисква мъчителната непрекъсната кашлица, провокирана от оток на ларинкса. Тя може да се определи като суха, лаеща, дразнеща.

Родителите на деца до 2 г. много се плашат от диагнозата бронхиолит, защото погрешно я смятат за пневмония. Не, това е възпаление на белите дробове, което не изисква лечение с антибиотици като пневмонията, предупреждава детският лекар. Двете заболявания се разграничават още при преслушването на гърдите, в много редки особени случаи може да се наложи рентгенова снимка за диференциална диагноза.

Децата по принцип боледуват по-често от възрастните. От една страна, поради все още незавършилото развитие на имунната им система, от друга – срещи за първи път с различни патогени, към които възрастните вече са изградили известна устойчивост. От опит родителите са убедени, че детските градини осигуряват “идеалната буря” за обмен на вирусите и бактериите, които всяко другарче носи от дома. И тогава колко често е “нормално” да боледуват малките?

На сезон между 8 и 10 по-леки инфекции, които преминават без големи последици, показва практиката на д-р Митева. Наблюденията на педиатрите са, че след прекаран COVID някои деца боледуват по-често, отколкото преди. Другият ефект на пандемията върху общественото здраве е промяна в структурата на заболяванията.

След почти пълното отсъствие при доминирането на коронавируса в съчетание с противоепидемични мерки, сега всички останали вируси като че ли “избухнаха с пълна сила”, казва лекарката. По-честото боледуване се дължи на потискане на имунитета след коронавирусната инфекция. Ситуацията не е прецедент – до отслабване на защитните сили на организма водят и други заболявания, сриващи клетъчния имунитет. Типичен пример е шарката варицела, която в момента също е в подем на фона на затихващата пандемия.