Любовната мъка е сред най-упоритите душевни страдания. Продължава месеци, години, а понякога цял живот. Такъв е случаят с княгиня Евдокия, третото дете на българския цар Фердинанд от брака му с Мария-Луиза.

Както в приказките, царска дъщеря се залюбва с момък от низините. Иван Багрянов е родом от дивия Делиормански край. Той е богат, наследственият му чифлик се е ширнал на 2000 декара. Няма обаче титла пред името си, макар че фамилията напомня за византийския император Константин Багрянородни.

Иван е храбрец, минава през Военното училище и участва в Балканската война. На 31 януари 1915 г. атентат в Градското казино взема няколко жертви. На погребението той произнася слово, в което говори за покрусата от националната катастрофа.

Разгневен, Фердинанд го вика в покоите си. “Поручик, за вас има два пътя: или да напуснете незабавно войската ми, или да постъпите на служба в двореца!”, отсича монархът.

Багрянов влиза в царските палати, където шуми фустата на Евдокия. Между двамата лумва изпепеляваща любов. В Първата световна офицерът отново е на фронта. Връща се с български и чужди ордени за храброст. Съзвездие от германски, австрийски, баварски и саксонски отличия свети на гърдите му.

Новият цар Борис го назначава адютант във военната свита. Накичен с медалите, Иван трескаво се оглежда из дворцовите салони. Евдокия обаче е изчезнала. Заедно с брат си Кирил и сестра си Надежда княгинята придружава Фердинанд при абдикацията му във фамилния замък Кобург.

Сърцето на Багрянов отново трепка, когато през есента на 1921 г. научава, че изгората се връща. На 4 декември Евдокия и Надежда пристигат с експреса. “Зарадван от предстоящата среща със сестрите си, които не беше виждал отдавна, Н. В. Царят ги е посрещнал на гарата, като ги е отвел след това в двореца, гдето те ще останат като гостенки на августейшия си брат”, съобщава в. “Утро”.

Когато тренът изпуска пара на софийския коловоз, сред посрещачите надига глава и Иван. Отново заедно, той и Евдокия мислят за венчило. Багрянов отвежда знатната невеста и я представя на родителите си. Те се чудят как да угодят на бъдещата снаха, която не е свикнала да гази делиорманска кал.

Всичко около сватбата е готово, но идва вест, че Фердинанд отказва благословия на младите. “Аз няма да дам дъщеря си на един български цървулан!”, провиква се кобургският изгнаник. Той е потомък на Краля Слънце Луи XIV и няма да допусне родовият корен да кривне в неравностоен брак.

През 1931 г. Иван Багрянов се жени за Емилия, която му е лика-прилика. Дъщеря е на чифликчия от Шумен, чието имение в село Избул е 5000 декара.

Евдокия не отива под венчило до края на живота си. Силен характер, тя търси забрава за разбитата любов в политическото задкулисие. “В дворцовите среди я смятат за лична секретарка на цар Борис - пише проф. Диню Шарланов. - Според царските съветници тя е умна, амбициозна, без колебания в поведението си, но рязка в отношенията си с хората.”

Евдокия доживява да види Багрянов министър-председател през лятото на 1944 г. След Девети септември княгинята е свидетел на Народния съд, който рови интимната й драма. Иван Багрянов е осъден на смърт и екзекутиран през 1945 г.

Евдокия се оттегля при баща си в Кобург. По-късно живее в Щутгарт при сестра си Надежда. Умира в санаториум през 1985 г. Без да преглътне любовната мъка.