• Когато вярата срещне надеждата, животът намира начин
  • Болница „Надежда“ празнува своя десети рожден ден

Болница „Надежда“ е водещо лечебно заведение, което предлага качествени медицински грижи на европейско ниво за цялото семейство. За своите 10 години съществуване болница „Надежда“ не спира да расте, за да отговори на нуждите и потребностите на своите пациенти. Тя разполага с отделение по Акушерство и гинекология, Неонатология, Хирургия, Образна диагностика, Анестезиология и интензивно лечение, Пластично-възстановителна хирургия, клиника по Медицинска онкология, сектор по Пренатална диагностика и терапия, Научно-изследователски център, както и 8 високотехнологични лаборатории. През 2020 г. беше открит и медицински център „Надежда“ в Парадайс център. За 10 години в различните болнични отделения и кабинети са преминали близо 2 милиона пациенти. Тук са родени над 18 000 бебета.

В МБАЛ „Надежда“ е и най-големият инвитро център в страната, ръководен от основателя на болницата д-р Георги Стаменов. С него разговаряме по повод 10-годишния юбилей на лечебното заведение.

д-р Георги Стаменов
д-р Георги Стаменов

- Днес болница „Надежда“ става на 10 години. Как се роди идеята за създаването ѝ?

- Всичко започна като в приказките – с една мечта. Както момчетата мечтаят да пътуват на кораби и да виждат синевата на морето, да достигат до чудни острови, така и „Надежда“ беше моята мечта, която благодарение на усилията на много хора, съмишленици, успяхме да осъществим. С моя брат намерихме сградата на болницата и от там насетне започна дългият процес на изграждането на „Надежда“. Честно казано, когато сега, след 10 години, се замисля за онези дни, много пъти си задавам най-резонния въпрос – дали бих започнал пак? Сложно е да се отговори, защото тогава не само аз, всички ние се хвърлихме в една неизвестност. Много от хората, които дойдоха на работа при нас, бяха напуснали сигурните си и уютни работни места още преди сградата да бъде напълно готова, и поеха риска да станат част от нещо ново. За това съм им безкрайно благодарен. Някои ни предричаха десет месеца живот, но ето ни след десет години. Няма да разказвам за дългите моменти на проектирането и изграждането на болницата, и как всичко се правеше едно по едно, как идеите се раждаха поетапно в главите ни. Не си представяйте, че имаше някакъв макет, по който сме се водили. Всъщност, ние намерихме една празна сграда в недовършен вид и си казахме „Тук ще бъде“. След това цялото разпределение и организация започна да се ражда –  в разговорите и обмяната на идеи, в нашите спорове, в нашите безсънни нощи, в караниците ни дори. Така се роди „Надежда“. Всъщност, може би ще помислите, че след това сме си отдъхнали, но точно обратното – именно в този момент си дадохме сметка колко голяма се получи болницата, колко много хора са ангажирани тук, хора, които работят и за които трябва да се погрижим. И колко много хора идват при нас като пациенти, на които трябва да дадем най-доброто, което може да се предложи в България. Започнахме усилено работа. Не всичко ни се получи като в американски филм. Много пъти се спъвахме, но това, което ни води вече 10 години, е, че винаги знаем какво искаме и какво целим. А то е да дадем на хората, възможно най-високо качество на медицината, да знаят, че там, където другите са се отказали, ще продължим ние. Искаме тук те да намерят мястото, където ще бъдат спокойни за себе си. И в годините „Надежда“ стана обещание за спокойствие.

- Как се разви МБАЛ „Надежда“ през годините?

- За тези години болницата израсна много. Когато стартирахме, си казвахме – ето тук ще бъде  инвитро секторът на болницата, на първия етаж ще е Родилно отделение, бременността ще се наблюдава в тези кабинети, операционните и Реанимация ще са на ет. 1, а майките с новородените бебета ще  бъдат на ет. 2. Но всъщност се оказа, че надхвърлихме много тази първоначална концепция. С времето бързо разбрахме, че не се движим по права към някакъв успех, а сме в една окръжност, която трябва да затворим като здравни услуги, като мисия, като грижа за хората. В нашата болница, която тогава кръстихме за женско здраве и в която много отдавна вече се лекуват и мъже, този цикъл започва още от мига на сътворението на човешкия живот – от ембриона. От този миг, през целия си жизнен път, до самия край, човек трябва да може да намира тук здравна подкрепа и да има своята болница. Това е нашата цел – всеки, който е бил в „Надежда“, да си каже: „Това е моето място.“

В началото концепцията изобщо не беше такава. Тя се изчисти лека-полека. Открихме нови сектори, работим в нови направления. Спомням си, когато решихме да има Онкологична клиника, колко скептичен бях в началото. А към днешна дата, дори и един ден не мога да си представя без работата с нашите онколози.

Изключително много се гордея и с изграждането на лабораториите на „Надежда“. Много болници имат операционни, реанимации, различни отделения, но лабораторният сектор, който имаме ние – 8 специализирани високотехнологични лаборатории (клинична, патохистологична, имунологична, генетична, вирусологична, микробиологична, ембриологична и андрологична) на място в болницата – това е нещо уникално. Това са „белите дробове“ на „Надежда“ – безценна подкрепа за дейността на всички останали звена с бърз, навременен и точен резултат, денонощно на наше разположение.

- Сформирането на екип е едно от най-големите предизвикателства, което стои пред ръководителите на болнични заведения. Как успяхте да създадете екип от топ специалисти?

- Първо, бих искал да им благодаря, защото приеха болница „Надежда“ не просто като работно място, а като място с мисия да продължи живота и той да бъде по-хубав. Вече 10 години (и така ще бъде, докато аз съм тук) ние не гледаме на работата си като на препитание, а като нещо, за което си учил да правиш – истинската медицина! Когато един лекар с призвание не изпитва удовлетворение от това, което постига като специалист в лечението на пациентите, колкото и пари да има, няма да е щастлив. Но когато си тръгне след работен ден уморен, но доволен от това, че е направил нещо добро за някого, че е спасил живот, лекарят знае, че е на своето място. И всички специалисти, които сега са в болница „Надежда“, знаят, че това е тяхното място – място, където се прави истинска медицина. Няма да крия, че имаше хора, които си тръгнаха, но вярвам, че екипът на болницата в своето ядро е едно цяло, едно туптящо сърце, колкото и клиширано да звучи. Самият факт, че от 10 - 11 човека, които се събрахме като ръководители на отделения на първия общоболничен рапорт през 2013 г., до момента 2/3 работят още в болницата, показва, че сме на прав път.

- Кои са иновациите, с които най-много се гордеете?

- Това, което се опитвам да науча младите лекари, е, че иновацията не е повод за гордост. Иновацията е начин да ставаш по-добър в грижата и помощта за здравето на хората. Затова за нас иновациите са ежедневие, ние не спираме да търсим и да се развиваме. Ако нямаше именно тези светлинки в нашето ежедневие, нямаше изобщо да я има „Надежда“.

- Кое определя едно лечебно заведение като успешно?

- По-скоро „Кой“ и това са хората. Колкото повече щастливи хора излизат от тук, толкова повече можеш да се определиш като успешен. Това е – нищо друго. Когато един човек си каже: тръгвам си доволен и ако има проблем , ще се върна пак, значи, че нещата са както трябва.

- Какво означава да си основател и ръководител на това лечебни заведение?

- Не се изживявам като ръководител и основател на болницата. Аз смятам, че съм по-скоро човекът, който разпалва ентусиазма на другите около него. Не смятам, че болницата може да се ръководи еднолично. Не мога да си представя деня си без да говоря с д-р Анелия Рачева – административният директор, не мога да си представя да не срещна ръководителите на Гинекология, Реанимация, Родилна зала... Моята работа е да разпалвам ентусиазма в екипа, да знаят, че правят нещо ценно и да са щастливи от това, което работят. Не съм ръководител, по-скоро непрекъснато им разказвам, какви нови ширини се откриват пред нас, за да може да пътува нашият кораб в тази посока.