В Турция най-зле, почти всички са изпитали агресия

 Всеки 4-и български медик страда от високо кръвно

Половината от лекарите у нас са жертва на насилие. Толкова, оказва се, са и тормозените от пациенти или техните близки медици в Италия.

Много по-притеснителна обаче е ситуацията в Турция, тъй като там 90% от медиците са били поне веднъж нападани по време на работа.

Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров по време на 11-ия конгрес на Югоизточно-европейския медицински форум.

55% от лекарите у нас съобщават, че са били жертва на агресия. При всеки 2-и става дума за вербално нападение по време на работа. Данните, изнесени от д-р Маджаров, са от проучване на Изследователски център “Тренд”.

7% от медиците са бити, докато са били на работа, сочи изследването. За сравнение -

физическата агресия при останалите професии е два пъти по-малко - 3%

Реалните случаи обаче са в пъти повече, заяви Маджаров пред чуждестранните си колеги. Най-често причините са силно притеснение за живота и здравето на близък, дългото чакане и усещането за лошо качество на получените грижи.

Физическият или психическият тормоз, както и стресът на работа водят до негативни последици върху здравословното състояние на 55% от лекарите. Всеки четвърти от тях има хипертония. При останалите професии средно процентът е 15. Диабет, наднормено тегло, заболявания на опорно-двигателния апарат и разстройства на стомашно-чревния тракт са сред другите често срещани заболявания на медиците по данни от последните години. 11% от лекарите имат и други хронични заболявания, докато при останалите анкетирани с други професии този процент е 2.

47% от запитаните 1010 лекари съобщават за психическо изтощение след работа. От заетите в други сфери от психическа умора се оплакват 36 на сто. Най-много от психическо изтощение страдат лекарите между 40 и 60 г., като по-високи са стойностите при жените. Тази група работи и най-много часове.

Лекарите, които работят над 60 часа седмично, са близо 6 пъти повече

в сравнение с хората от други професии, сочи проучването.

“Физическата и вербалната агресия срещу заетите в здравния сектор не само че поставя в риск живота и здравето на медиците, има отрицателно въздействие върху психологическото и физическото им благосъстояние, но и сериозно засяга мотивацията им за работа. Така насилието неминуемо компрометира качеството на грижите и излага на риск предоставянето на здравна помощ на пациентите”, обясни още шефът на БЛС.

За да се преодолее проблемът, трябва първо лекарите да са подготвени как да реагират в рискова ситуация. Въвеждане на допълнителни часове в училище и разпространение на информация колко значими са здравните специалисти би довело до по-висок авторитет на съсловието според Маджаров. Той предлага да се определи Национален ден за образование и превенция срещу насилието над здравни и социално-здравни специалисти.

Справедливите и бързи наказания и постоянното усъвършенстване на правната рамка, която да не създава усещане за безнаказаност, също биха намалили агресията над медици. По данни на прокуратурата се наблюдава спад - от близо 40 регистрирани случая през 2017 г. те намаляват на 26 през 2018 г., а през следващите 2-3 г. регистрираните нападения са наполовина. За тази година до юли са образувани производства за нанесени телесни повреди на медицински специалисти срещу 8 души, а осъдените са петима.

Маджаров даде пример с душената млада лекарка Айлин Ахмед в спешния център в Шумен това лято. “След намесата на БЛС и благодарение на бързата реакция на прокуратурата нападателите получиха максималната присъда”, напомни той.

55% от лекарите у нас са жертва на насилие
55% от лекарите у нас са жертва на насилие