73-годишен пенсионер бе осъден в Англия, защото помогнал на нелечимо болната си съпруга да умре

Даян и Греъм Мансфийлд току-що са отпразнували 40-ата годишнина от сватбата си, когато разбират през септември 2020 г., че тя има рак на белия дроб. Лекарите ѝ дават само няколко месеца живот, а и тя усеща, че вероятно този път наистина няма изход. През 1999 г. Даян за първи път е диагностицирана с рак на пикочния мехур, но се подлага на лечение и нещата са овладени. Пет години по-късно се налага да ѝ отстранят единия бъбрек.

При новата страшна диагноза, макар шансовете да са минимални, тя отново се подлага на химиотерапия, но тялото ѝ отказва да приеме лечението. “Имаше голям израстък на врата, който я притискаше и не можеше да се храни. Започна да приема болкоуспокояващи, но дори и тях трудно преглъщаше”, разказва съпругът Греъм пред “Дейли мейл”. 71-годишната Даян е прекарала доста време от живота си в болница и просто не иска и последните ѝ дни да са такива. Затова моли мъжа си да я убие, когато нещата станат твърде трудни за понасяне. 73-годишният Греъм обещава да го направи, но при условие че си тръгне с нея от този свят.

Договарят се да е така и започват да планират трескаво как това да се случи. Дават за благотворителност голяма част от вещите си. Актуализират завещанието си. Греъм успява да изтегли на части 60 000 паунда от спестовната си сметка, за да не плащат върху тях данък наследство техните братя и сестри, когато ги получат.

Обсъждат подходящо място за самоубийство. Избират алея, по която редовно са карали велосипеди. Когато отиват да я видят, Даян забелязва, че има камери в близост, и се отказват. Така се спират на собствената си градина, както и че ще го направят с нож. Не са определили само времето, но то настъпва много по-бързо, отколкото го очакват. Даян е поканена за пореден медицински преглед, но тя отказва да отиде. “Каза ми: Не мога да го направя, нямам сили да се съблека за скенера. Стига ми вече. Време е”, спомня си съпругът. Тогава той отменя редовните доставки на мляко, вестници, изпразва хладилника и зарежда хранилките за птици – неща, които обичайно прави, когато потеглят на екскурзия. Двамата нямат деца и след пенсионирането си гледат да правят поне четири пътувания годишно. Обикновено Греъм планира и организира всичко за тях. Така че и сега се опитва да мисли за предстоящото като за последното им пътешествие.

Последните часове преди него са разтърсващи. Няма прощална вечеря, защото Даян не може да се храни. Пожелава чаша вино, от която отпива няколко глътки, докато съпругът ѝ си взема бира, за да спазят традицията за вечерни сладки приказки. Този път обаче е различно. Няма го смеха от спомените от пътешествия и празници, по-скоро е равносметка за целия им живот. Няколко пъти плачат заедно.

На следващия ден съпругът се заема с писането на предсмъртни писма до сестра си и до полицията. Подписва ги лично. По-късно това ще се окаже, че е голяма грешка, но тогава въобще не мисли за някакво бъдеще. Когато се свечерява, помага на съпругата си да облече своето палто, изключва алармата и осветлението и двамата се отправят към най-закътаната част от градината си. “Подкрепях я да върви, защото беше толкова слаба. Тя каза: “Няма да издам звук”. И наистина не го направи”, спомня си със сълзи на очи Греъм.

Разбрали са се как ще стане – тя ще гледа напред, а той ще бъде зад нея, докато прерязва гърлото ѝ. След това ще прободе своето. Съпругът прави всичко, както са планирали, но не умира дори след като посяга и на вените на ръцете си. След 12-часова агония решава да звънне в полицията, тъй като се страхува, че сестра му може да го намери в това състояние, защото всяка сутрин им се обажда и наминава да ги види.

Когато полицейските екипи пристигат, ги моли просто да го оставят да умре, но протоколът за действие при подобни случаи не предвижда такава възможност. Греъм е спасен в болница, а след това арестуван и изправен пред съд за убийството на жена си. Което не е изненадващо, защото няма никакви доказателства за нейната воля. Предсмъртните писма са подписани само от съпруга. Пред съда той обяснява, че се е опитвал да свали тежеста от нея за края на живота им, а и никога не е смятал, че това ще има някакво значение. “Може би щеше да е по-добре за мен, ако бях направил видео, но не мислех за съд или затвор. Щях да бъда мъртъв”, казва 73-годишният мъж.

Всички съседи и близки, дори братът на Даян, свидетелстват в негова полза. Описват го като любящ съпруг, който би направил всичко, за да облекчи болката на жена си. “Ако можех да кача Даян на самолет за Швейцария, където асистираната евтаназия е разрешена, щях да го сторя. Ако някой ни беше предложил инжекция, щяхме да я приемем. Можехме да си легнем в леглото, да се гушкаме и да го направим по по-хуманен начин, но нямахме избор, защото законът във Великобритания не позволява подобно нещо”, обяснява Греъм. Когато съдията го пита защо е избрал такъв насилствен метод, след като на жена му са оставали между 2 и 4 седмици живот, той отговаря: “Тя ме помоли и остави на мен да го организирам. Винаги е било така между нас. Когато отивахме на почивка, казваше: “Греъм, ти направи проучването и след това просто ми представи възможностите”. А и нямахме много опции. Ножът беше единственото нещо, за което можах да се сетя”.

Съдът приема, че той е действал от любов към съпругата си, но въпреки това му дава 2-годишна условна присъда. Произнасяйки решението си, съдия Гуус казва на Мансфийлд: “Обстоятелствата по това дело са трагедия за вас и досега съдът не се е сблъсквал с такива”. Защитата му определи като губене на време и харчене на грешни пари на данъкоплатците воденето на подобни наказателни дела, а също и като поредно доказателство за необходимостта да се разреши асистирана евтаназия и във Великобритания.

“Даян би била ужасена, ако можеше да разбере, че съм осъден. Всичко, което направих, беше да спазя обещанието, което бях дал на жена си. Ако това нарушава закона, значи той е грешен”, посочва Греъм. Той е разпръснал праха на съпругата си в градината на семейния им дом, каквато е била волята ѝ.

След разтърсваща им история са издадени нови насоки как правораздаващите органи в Англия да действат при подобни убийства по милост. В едно от тях се подчертава, че трябва да се помни общественият интерес.

Австрия разреши асистирана евтаназия в краен случай

От тази година в Австрия започна да действа закон, който позволява на нелечимо болни хора да поискат помощ за прекратяване на живота им. Това стана възможно, след като Конституционният съд на страната отмени забраната за евтаназия. В решението обаче се подчертава, че убийството на човек по негова молба остава незаконно.

Затова се наложи определяне на специални процедури за осъществяване на асистирана евтаназия. Според тях такава ще бъде разрешавана само на пълнолетни лица, които са нелечимо болни и са в състояние да докажат, че съзнателно са взели решение да сложат край на живота си. Всеки отделен случай ще бъде разглеждан от поне двама лекари, като единият от тях задължително е специалист по палиативни грижи. Процедурата ще отнема между 2 и 12 седмици, като във всеки момент лицето може да се откаже от нея. Ако обаче реши да я финализира, трябва да заяви волята си пред адвокат или нотариус, който да го насочи към специализирана аптека, от която да получи смъртоносна субстанция.

Австрийските власти предвидиха и допълнителни средства за палиативни грижи, за да не се стига до ситуации, в които хора избират да се самоубият, защото не могат да си позволят някой да им помага в последните им дни.

Досега асистираното самоубийство бе законно само в Швейцария и декриминализирано в Белгия, Нидерландия и Испания. Но във все повече държави се води дебат дали да не бъде разрешено в определени случаи, когато страданието на нелечимо болни хора е прекомерно. Според правозащитници отказът да сложат край на мъките си нарушава техните човешки права и достойнство. За да го направят, някои хора се принуждават да отидат в Швейцария, която е единствената държава в Европа, разрешаваща извършването на асистирана евтаназия и на чужди граждани.