Пациентите да не са ограничени да посещават само един личен лекар, а да могат да се обръщат към различни специалисти по обща медицина. Това
е една от промените, които управляващите обмислят в здравния сектор наред със замяната на клиничните пътеки, дотации за млади лекари и увеличено производство на здравни кадри. Насоките за промени бяха очертани от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев ("Продължаваме промяната") по време на дискусия "Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени".

Над 73% от болниците имат недостиг на лекари, а около 90%-на медицински сестри. Това са основните изводи от анкетата на "Индекс на болниците" за кадровия дефицит в здравеопазването, проведена в първите два месеца на тази година сред 69 болници в страната.

Резултат от недостига на медицински специалисти е прегаряне на персонала, посочват в анкетата. „Цялата тежест понася персоналът, а в по-малка степен – пациентът”, обясни Първан Симеонов, „Индекс на болниците”.

57% е текучество на медицински сестри в последната година, заплащането е главната причина, следвано от пренатоварване и преместване в друга държава. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение.Само за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Анкетираните посочват още, че липсата на персонал е защото няма производство на кадри, има лоши условия на труд и се откриват нови лечебни заведения в страната. Без своевременни мерки, според повечето мениджъри, ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години. По-добро заплащане, ограничаване на нови болници, по-добро заплащане на младите лекари и тези в дефицитни специалности, са основните препоръки на участвалите в анкетата.

Над 60% от лекарите са над 50 години, съобщи председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

„Забелязва се, че мъжете над 60 г. изостават от жените, които са повече. 18% са от 30 до 50 години. 16% са младите със специалност”, каза още Маджаров.

По думите ми 1/3 от всички лекари са в София. Той предостави и данни за починалите медицински специалисти, които през 2021 година са най-много за последните 5 години.

„През 2017 година 420 лекари са починали, а 723 са починалите през миналата година. Завършващите са около 1000, около 350 заминават за чужбина, тоест за миналата година нямаме никакъв прираст”, обясни председателят на БЛС.

„След 10 години няма да има и 10 хил. сестри”, пък прогнозира Милка Василева, председател на БАПЗГ. Всяка трета медицинска сестра е пенсионерка. Акушерките за 10 годишен период също намаляват. От 47 на 49 е нараснала средната им възраст. На първо място трябва да се увеличи заплащането, за да има повече акушери и медицински сестри, смята Василева. Стартовата заплата на акушерките трябва да започне с три минимални за страната, заяви още тя.

„Ние сме най-болните в Европейския съюз”, обясни здравният министър проф. Асена Сербезова. Според нея кадрите трябва да се разпределят правилно в различните райони с недостиг.

Всички имаме ангажимент за мотивацията, правилно разпределение на специалистите и желанието им да останат тук, каза Сербезова. Многото лечебни заведения създават предпоставка за недостиг на специалисти, уточни тя. Според нея през последните 20 г. има повече места за студенти по медицина, а по-мало за сестра.