Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Ритъмни нарушения на сърцето възникват при около 25% от болните с повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза): Базедова болест, хашитоксикоза, нодозна базедовифицирана гуша и токсичен аденом.

По правило аритмиите при тиреотоксикоза са надкамерни, като най-често е пристъпното предсърдно мъждене (трептене) с високочестотна абсолютна аритмия. Камерни екстрасистолии и други ектопии не са характерни.

Пристъпите могат да настъпят внезапно и да продължат часове или дни, след което спонтанно или след медикаментозно вмешателство преминават. С напредване на заболяването същите зачестяват, като понякога остава трайна аритмия дори след нормализиране на тиреоидните хормони в кръвта. В тези случаи става въпрос за трайни увреждания на сърдечния мускул (тиреотоксично сърце) или за съпътстващи сърдечни заболявания (ИБС, хипертонично сърце). В други случаи се развиват автоимунни процеси в миокарда (автоимунна тиреотоксична кардиомиопатия).

Аритмии, свързани с тиреоидно заболяване, се наблюдават по-често при болни над 50-годишна възраст. Понякога те са единствена проява на тиреотоксикозата, която нерядко остава за дълго неразпозната. В тези случаи обичайните антиаритмични средства най-често са неефективни. Диагнозата може да бъде доказана при цялостен и задълбочен анализ на клиничните данни и функционално изследване на щитовидната жлеза (ТСХ Т3 и Т4 в кръвта).

Прилагането на амиодарон при тиреотоксикоза е противопоказно, тъй като вместо да подобри, може да влоши сърдечния статус. През последните години се налага становището, че при всички болни с ритъмни нарушения, протичащи по гореописания тип, трябва да бъдат изследвани тиреоидните хормони дори при наличие на друго сърдечно заболяване и липсата на класически прояви на тиреотоксикоза. Това е задължително за всички лица, лекувани с кордарон повече от 2 месеца.