Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Нестабилността на раменната става, изразяваща се в еднократно или повтарящо се многократно изместване на ставата, се наблюдава предимно във възрастта между 20 и 40 г.

Травматичната нестабилност възниква след контузия - директна при падане върху рамото или по-често индиректна, когато падането е върху ръката.

Нетравматичната нестабилност се проявява спонтанно през годините на най-активно израстване във възрастта на пубертета и непосредствено след нея. Тя е наследствена и се свързва с недостиг на ензим в съединителната тъкан.

Клиничните оплаквания са най-вече от болка и по-рядко от изместване (луксация) в раменната става, което в някои случаи не е пълно, т.нар. сублуксация.

Преди да се предприеме лечение, трябва да се уточни формата на нестабилността. В острите стадии на луксиране след травма ставата се намества под упойка - за да няма болката и увреждания. За изясняване на състоянието на костните структури се правят рентгенографии в подходящи проекции, стандартно четири. По преценка на лекуващия може да се назначи и томографско сканиране.

Артрографско магнитно-ядрено сканиране на рамото (с контраст) се извършва задължително, за да се уточни още предоперативно кои от мекотъканните структури, стабилизиращи рамото, са увредени: гленоидалния лабрум, глено-хумералните връзки, ставната капсула.

Във възрастта след 40 г. нерядко се уврежда и т.нар. ротаторен маншон. Той трябва задължително да се възстанови при операцията, едновременно със стабилизиране на ставата.

Операцията за стабилизиране на рамото може да се извърши открито през кожен разрез или артроскопски. За ендоскопската реконструкция на увредените връзки и ставната капсула при травматичната раменна нестабилност се използват специални импланти (анкери), които са метални или от резорбируем материал. Те се поставят по периферията на ставната ямка и към тях след обшиване се прикрепват увредените структури. Крайникът се обездвижва след операцията за 35-40 дни.

Рехабилитация и физиолечение се започват веднага след сваляне на превръзката. Завъртане на крайника навън трябва да се избягва 3 месеца след операцията. Активни спортни занимания с максимално натоварване на горните крайници се разрешават 6-8 месеца след операцията. Откритата стабилизация се препоръчва при наличие на голям костен дефект в стената на ставната ямка на лопатката или в главата на раменната кост. При случаите с раменна нестабилност от нетравматичен произход се предприема ендоскопска или открита пластична реконструкция на ставната капсула.

Препоръчително е оперативно стабилизиране на рамото да се извърши при не повече от 3-4 рецидива на луксацията. Честото повтаряне на изместването предизвиква вторично увреждане на вече травмираните структури и е предпоставка за намалена ефективност от оперативната стабилизация.