Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Според произхода и местоположението кистите на епидидима (надсеменника) са 3 вида: на самия епидидим и кисти над и под него. Най-често се срещат последните. Те се получават при запушване на каналчетата на главичката. Наричат се още сперматоцеле. То може да е вродено (кистични остатъци от Мюлеровите канали), но най-често е придобито вследствие запушване на семенните каналчета от ръбци след травма или възпаление.

Размерът на кистата е от лешник до детска глава, но най-често е колкото орех. В повечето случаи сперматоцеле протича без симптоми и се открива случайно.

Видимо почти няма промени, а при палпация в главичката на епидидима се опипват тумори с различна големина, овални, гладки, флуктуиращи (пълни с течност). При пункция се изтегля белезникава течност, в която има сперматозоиди.

Малките кисти, които не дават оплаквания и не растат, не налагат лечение. По-големите, които предизвикват болки, се отстраняват оперативно, евентуално с едновременна епидидектомия.

Върху тестиса и епидидима се разполагат рудиментарни (недоразвити) прибавки - редуцирани ембрионални образувания. Апендикс тестис е кръгло телце в областта на горния полюс, малко под главата на епидидима. То е остатък от ембрионалния Мюлеров канал. Не дава клинични симптоми. Ако има болки или възпаление, се маха оперативно. Престоят в болницата е много кратък.