24 000 души годишно минават през спешното в Търново

Да окажеш първа помощ, е нещо неописуемо, казва д-р Пенка Луканчевска, шеф на отделението

24 000 души от няколко области годишно минават през спешното отделение на болницата “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново. То поема над 40% от спешните случаи, като често за 12 часа помощ търсят по 60-70 души.

“Тук не знаеш с какво ще се сблъскаш, какво може да се случи. Това е адреналин, който го има само в операционната, в реанимацията, в тези спешни звена. Да окажеш първа помощ на човек и да му помогнеш, е нещо неописуемо”, казва д-р Пенка Луканчевска, шеф на отделението.

Предстои то да бъде преместено в отделението по трансфузионна хематология и реновирано. Това ще облекчи труда на медиците. Достъпът на пациенти ще се улесни, казват от ръководството на болницата.

И тук има проблем с недостига и задържането на млади кадри. Има голяма натовареност, защото на смяна са по 1 лекар, 2 сестри и 1-2 санитари. Графика осигуряват 2 лекари на постоянен договор, а всичко останало попълват специализанти от отделенията. В момента дежурства в спешното дават 7 специализанти. Сред тях е и д-р Иван Андреев, който специализира гастроентерология в Трето вътрешно отделение.

“Има много интересни случаи, има какво да се види и научи. Имаш ли клинична насоченост, хирургична или вътрешни болести, е хубаво да се мине през спешно отделение. Защото и в отделенията има моменти на спешност и човек трябва да е подготвен психически, да умее да запазва самообладание, а това се изгражда именно тук”, казва младият лекар.

“Трудно им е, но това, което научават в спешно, могат да го използват във всяка специалност. Виждат неща, които няма да видят на друго място. Това е изключително полезно за тяхното развитие като лекари. Трудно идват млади хора при нас, не е привлекателна специалност. За 10 г. не знам някой колега да е поискал да специализира спешна медицина”, казва д-р Луканчевска.  

Работата в спешното отделение винаги е натоварена.

Често персоналът да се сблъска с недоверие на пациентите и близките им. “Човек е дошъл с болката си, търси помощ и понякога му се струва, че нещата се вършат по-бавно. А всъщност се изисква процедурно време, за да станат изследванията, да се реши проблемът. Понякога близките са агресивни. Този проблем не е само при нас, той е повсеместен”, казва началникът на отделението.

Затова и често се налага работещите в спешното да бъдат и психолози. По думите на д-р Луканчевска нерядко хората имат нужда от съвет или успокоение. “Искат да им се говори, да им се обясни. Идват самотни старци не толкова, за да се излекуват, а просто да поговорят с нас, защото са изоставени от близки, и ние влизаме в ролята на психотерапевт”.