Опасни са хлъзгави и лепкави храни като хотдог, сандвичи, грозде при ядене в движение и говорене.  Д-р Пенчо Пенчев от БЧК описва първата помощ - потупване по гърба и компресия на Хаймлих.

Неподозирано много хора умират от задавяне. Особено често се случва на деца и хора над 60 г. Децата се задавят с храна, монети, малки играчки. Възрастните произвеждат по-малко слюнка и хапката минава по-трудно. Освен в гърлото храна може да заседне и в хранопровода, но там рядко застрашава живота.

У нас няма статистика за инцидентите. Случаи се разчуват, ако са на публично място или с известен човек като доведения син на Джоко Росич например.

В американските регистри за смърт по случайност задушаването от чуждо тяло в гърлото е на 4-о място по честота.

Яденето и пиенето изглеждат най-простото нещо на света, но 50 чифта мускули и нерви осъществяват трафика от устата до стомаха. При невнимание нещо може да се обърка. Профилактика няма, главното е да не се яде в движение и да не се говори.

Природата се е погрижила за анатомични и физиологични предпазни механизми. Но те работят, ако се спазват правилата за елементарна предпазливост и малки хапки.

Неволеви мускулни движения пречат на храната да заседне. Първо езикът я изтласква в задната част на гърлото. Там в съседство са отворите на хранопровода и на трахеята. Докато човек гълта, еластичен хрущялен клапан, наречен епиглотис, затваря трахеята и дишането спира за миг. Тази пауза предотвратява навлизането на храната във въздухопровода. Заедно с това мускул, наречен горен езофагеален сфинктер, се отпуска и позволява на хапката да тръгне по хранопровода.

Повечето хора са чували сравнително вярното правило на тройките:  живееш до 3 мин без въздух, 3 дни без вода и 3 седмици без храна. И все пак при задушаване трябва да се действа на мига - мозъчните клетки първи загиват от липса на кислород.

Децата се задавят с лепкави и хлъзгави храни на големи залци, хотдог, месо, грозде, дъвчащи бонбони, сушени плодове. Масови са инцидентите с ядки и дребни играчки, но те блокират частично пътя на въздуха и има повече време за реакция. При задушаване трябва да се реагира веднага.

Има разлика в оказването на първа помощ при леко и тежко задавяне, обясни д-р Пенчо Пенчев от БЧК.

Със съдействието на д-р Пенчев публикуваме снимките, които БЧК използва за онагледяване на позите при двете техники за първа помощ при задавяне.
Със съдействието на д-р Пенчев публикуваме снимките, които БЧК използва за онагледяване на позите при двете техники за първа помощ при задавяне.

При леко задавяне пострадалият отговаря на въпроси, макар и трудно и едносрично, може да кашля и диша. Той трябва да бъде поощряван да кашля и да се викне лекар. При тежко задушаване стратегията е различна, но еднаква за деца и възрастни. Не се прилага само за бебета под 1 г. Ако е в съзнание, но не отговаря, не кашля и не диша, състоянието е много опасно. В някои случаи може да хрипти или глухо да покашля, но започва да посинява или губи съзнание. Характерен знак за паника, че губи живота си, са хващане за гърлото и издаване на несвойствени звуци при опит да вдиша. Тогава? Действа се веднага.

Звъни се на Бърза помощ и 5 пъти се потупва по гърба, като се застава встрани и отзад. Гръдният кош се поддържа с ръка, а тялото се навежда силно напред. По този начин земното притегляне помага чуждото тяло да излезе по-лесно.

Потупванията са с цяла длан между плешките на задавилия се. Ако не дават резултат, се правят 5 коремни притискания, известни като маньовър или компресия на Хаймлих по името на създателя на техниката. Застава се отзад и с две ръце се обхваща горната част на корема. Едната ръка се свива в юмрук и се слага на средата между пъпа и долния израстък на гръдната кост. Юмрукът се обхваща с другата ръка и той се издърпва в посока към спасителя и нагоре.

Компресията се повтаря не повече от 5 пъти. Ако и това не помогне на заседналата храна да излезе, алгоритъмът за първа помощ предвижда да бъдат редувани 5 потупвания по гърба и 5 коремни притискания.

При бебета се изисква особено внимание и коремните притискания се заменят с гръдни, които се извършват по-рязко, но с по-малка честота.

Стомашните компресии дори при големи хора могат да предизвикат увреждания, ако спасяващият няма опит или е паникьосан. Затова и при щастлив край пострадалият трябва да бъде прегледан от лекар.

Техниката за коремни притискания е неприложима при задавяне на пълни хора и бременни. При тях се правят потупване по гърба и гръдни притискания, предвижда алгоритъмът на БЧК за първа помощ. Застава се зад пострадалия и ръцете се поставят под мишниците му. Спасителят свива юмрук върху долната половина на гръдната кост на задавилия се. Юмрукът се обхваща с другата ръка и като насърчава пострадалия да кашля, спасителят издърпва юмрука към себе си. Целта е да насочи тласака към гръбначния стълб.

Задавянето често е по време на хранене в присъствие на хора, което дава шанс бързо да се окаже помощ. Затова е важно всеки да знае как да реагира, казва д-р Пенчев. Но не бива да се експериментира с чудодейни хватки. Времето за реакция е изключително малко.