Реакцията е като при зависимите: Още! Още!

Най-романтичната история за свети Валентин и валентинките препраща към времето на император Клавдий II. Той бил убеден, че бракът пречи на войнската отдаденост и забранил войниците да се женят. Но свещеникът Валентин нарочно си затварял очите за младите мъже. Забранените брачни церемонии обаче се разчули и той бил осъден на смърт. Докато чакал казънта, се влюбил в дъщерята на тъмничаря. Преди да бъде екзекутиран, й изпратил обяснение, подписано “Твой Валентин”. Затова в деня на светеца се изпращат любовни валентинки.

Св. Валентин е формален повод да се говори и за връзката между любовта и сърцето в медицински ракурс. Но дори да може сърцето да се нарече център на любовта, това чувство се контролира от мозъка.

Според проучване на Института за биокибернетика “Макс Планк” в Тюбинген любовта активира мозъчния център за възнаграждение. Ако на човек се покаже снимката на обичан партньор, на томограф се вижда да “светват” 4 точки в центъра за награди. Това място се оживява и когато човек получи нещо желано - похвала, повишение, вещ. Или изпитва любов. Процесът е свързан със задействането на жлезите. Видът и дори миризмата на любимия водят до отделяне на хормони, които пораждат чувство на щастие в мозъка. 

Пред в. “Ди Велт” д-р Андреас Бартелс обяснява, че партньорът се превръща в пристрастяващ обект, само че това не е патологично, а гарантира оцеляването на човечеството. От “светещите” под влияние на вида на любимия точки учените съдят, че в мозъка настъпва реакция като при зависимостите - към ядене или пристрастяващ вид храна, тютюн, алкохол, медикаменти, вещества и др. С тази разлика, че не е болестен процес. Едновременно със стимулирането на центъра за награди любовта потиска чувствителността на центровете за бдителност и страх. На обекта на любов се гледа по-доброжелателно, през розови очила.

Отрицателните страни лъсват чак когато чувствата си отидат и партньорите вече не са заедно. Дали с това е свързана поговорката, че любовта е сляпа?

Хормоните са горивото на любовта дори ако промените не се откриват в кръвта, вметва д-р Кристоф Кек от Ендокринологичния център в Хамбург. И не става дума за отделни хормонални пикове и спадове. В тялото всички хормонални вериги са свързани, така че промените го засягат изцяло. Това се отнася и за състоянието на влюбеност, което е положителна. реакция на стрес. Участват хормони на щитовидната жлеза, полови и на стреса. В такива моменти хипофизата отделя окситоцин,  наричан хормон на прегръдката или на обвързаността.

А отделянето на хормона вазопресин гарантира освен всичко друго, че половите органи се снабдяват с повече кръв. Както при всяка форма на стрес, към мозъка потича и адреналин. Важна роля играе и повишената продукция на мъжкия полов хормон тестостерон. В по-малки количества от него се нуждаят и жените. И при двата пола липсата на тестостерон намалява половия нагон, обяснява д-р Кек.

Италианската психиатърка д-р Донатела Маразити от университета в Пиза установява, че в присъствие на любимия освен хормоните влизат в действие и невротрансмитери. Това са вещества, много подобни по състав на хормоните, но се отделят не от жлезите, а от нервните клетки. В случая - както и при зависими хора - допаминът активира центъра за награди в мозъка. 

Серотонинът обаче пада до стойности, характерни за състояния с натрапливо поведение, при което болните повтарят едни и същи действия отново и отново.