Въпреки че все повече деца са обсебени от умните си телефони и прекарват втренчени в екраните по много часове, момчета все още се събират и на спортните площадки. Най-често за футбол, който обаче буди тревога у педиатрите.

Дебатът за алцхаймер и футбола бе започнат от Шотландската футболна асоциация. Тя предложи да се забрани на децата до 12 г. да играят футбол поради опасения, че удари на топката с глава могат да доведат до деменция в по-късните години на живота.

В САЩ има такава забрана от 2015 г. за децата под 10 г., но Шотландия ще е първа в Европа с такъв регламент. Намерението идва, след като други спортове направиха стъпки за защита на децата от травми по главата – например в Англия ръгбито им е забранено. Идеята набира привърженици от миналата есен. Излезе анализ на няколко проучвания, които показват, че бившите футболисти са изложени на по-голям риск от деменция и други мозъчни болести.

Учените си го обясняват с влиянието на многократните удари в главата. Според футболисти има по 100 посрещания с глава за една тренировка. С нефатални, но с трупащи се ефекти от травми семейството на бившия нападател на “Уест Бромич” Джеф Асъл си обяснява защо той разви деменция на средна възраст и умря на 59 г.

Феновете могат да изброят дузина футболни легенди, жертва на алцхаймер. А медицината търси доказателства, че т.нар. боксьорска деменция е заради хронична травматична енцефалопатия в резултат на ударите по главата. С този вид травма са свързани не само боксът и футболът, а и ръгбито и други спортове по света.
Най-бруталната деменция (алцхаймер) отнема способността на човека да помни, разбира, общува. Според изследване на университета в Глазгоу футолистите са 3,5 пъти по-застрашени да умрат от нея.

Връзката между удара с глава и неврологичните диагнози не се приема за безспорна. Някои опонират, че преките доказателства са малко. Но бивши и настоящи футболисти и семействата им подкрепят радикалната мярка особено за децата, когато мозъкът и черепът са още в развитие.