Проф. д-р Андрей Йотов е сред водещите ортопед-травматолози у нас с приноси във фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза. Началник е на Клиниката по ортопедия и травматология в болница “Софиямед”. Носител на приза “Ментор” 2019 на столичната лекарска колегия.

Завършва медицина в София през 1983 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1991 г. Работи като участъков лекар в Обзор, в “Пирогов” първо като научен сътрудник в Секцията по спешна травматология, след това е завеждащ Клинично отделение в III клиника по спешна травматология и началник на II клиника по ортопедична травматология. От 2006 г. е началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Оглавява Клиниката по ортопедия и травматология в “Софиямед” през 2016 г. Президент на Българското научно дружество по ортопедия и травматология за 2013–2016 г. Бил е национален консултант. Автор и съавтор е на над 240 труда, включително два дисертационни, участва в 4 монографии, има над 120 публикации.

Специализирал е в хирургично лечение на фрактурите, ендопротезиране на големи и малки стави на горния и долния крайник, хирургия на таза и ацетабулума, детска ортопедия, онкоортопедия в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в курсове у нас и в чужбина, както и АО-курсове по фрактурна хирургия в Швейцария, Словения, Турция, Гърция, Малта.

- Проф. Йотов, софийската колегия ви отличи с награда за менторските ви качества. От какво зависи един ръководител да бъде успешен ментор?

- Менторът е нещо много повече от преподавател или научен ръководител. То включва, разбира се, тези две характеристики, но не само. Да бъдеш ментор, означава да формираш не само знания, а и отношение към професията, към специалността и към безспорните ценности в живота. Да си ментор, е доста по-трудно, отколкото просто да четеш лекции или да напътстваш написването на дисертация. За да бъде човек добър ментор, не е достатъчно да е авторитет и експерт, а да има отношение към околните. Те да усещат, че им е наставник - и чрез личния си пример, и чрез създаване на духовна връзка, в която човекът да се почувства вдъхновен да стане не просто по-добър специалист, а да поиска да прилича на ментора си. В този смисъл са важни и личният пример, и как ще го предадеш. А това става с отношение, с внимание и загриженост, с желание да се помогне. “Ученикът” трябва да усети всичко това, ако не се получи, се превръщаш в даскал, не си се реализирал като ментор.

- Щом ви отличиха, очевидно го можете - носите този талант или сте го придобили с кариерата?

- Част от необходимите характеристики сигурно ги нося. Но истината е, че голяма част бяха изградени у мен от моите учители и от опита през годините. Когато правех първи стъпки в професията, попаднах на хора, които успяха не само да ми споделят знанията си, но и да ме запалят за нея. Да ме подтикнат да търся отговори на трудните въпроси, да ми дадат устрем да придобивам нови знания, да ми вдъхнат увереност. В крайна сметка - да ме формират така, че сам да поискам да заприличам на тях.

- Извън задължителните знания кои качества и умения искате непременно да предадете на своите последователи?

- На първо място - желание да се усъвършенстват и след като вземат специалност или защитят дисертация. Искрата да остане през целия им професионален път. В това е тайната на доброто менторство. Ако съм успял, ще е много удовлетворяващо за мен.

Стремя се също да показвам с действията си и да внушавам като ценност, че медицината е и отношение - към страдащите хора, към колегите, към всички в екипа, към професията. Казано най-кратко - отношение към себе си, защото в това се включва всичко. Личностното изграждане е изключително важно не само в медицината, разбира се, но в нея - особено.

- Дистанцията в отношенията авторитет - последовател създава ли предпоставки за по-добър успех от взаимодействието?

- При дистанция се губи връзката, която би могла да запали искрата, за която говорим.