Валентин Пенчев, главен ембриолог в Adella Fertility Clinic, участва в изграждането на лаборатория по клинична ембриология за целите на човешката асистирана репродукция. Освен в асистирането на ембриолози при извършване на манипулации и интервенции ги обучава за самостоятелна работа. Завършва магистърска степен “Генно и клетъчно инженерство” през 2011 г., като преди това получава бакалавърска степен “Молекулярна биология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в областта на човешката молекулярна генетика в Център по молекулярна медицина. Д-р Пенчев има основна роля за изработването на първите предимплантационни генетични диагностики за установяване на анеуплоидии в Румъния и Сърбия. През 2016 г. е сертифициран от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) като старши клиничен ембриолог. Научен консултант е на две дипломни работи за магистър.

- Каква е ролята на ембриолога в асистираната репродукция?

- Наша задача са лабораторните аспекти на асистираната репродукция. Един цикъл най-общо включва терапия и подготовка на жената. После с гинекологични техники се аспирира фоликуларна течност от яйчника и се изолират яйцеклетките. Нашата част започва с култивирането на яйцеклетката и подготовката на процедурата според плана за инвинтро фертилизацията, който е бил обсъден и приет от екипа. На следващ етап от процедурата проверяваме дали яйцеклетките са оплодени и какво е качеството им.

- Как следите яйцеклетките?

- До третия или 5-ия ден ежедневно проследяваме кинетиката нa делене, формата им, тяхната морфология, клетъчната фрагментация, която би могла да ни притесни. След това в зависимост от случая и набелязаните цели ембрионите може веднага да се трансферират или да се замразят за по-късна употреба. При индикации правим биопсия на ембриона на 3-ия или 5-ия ден, казано най-достъпно: взема се клетъчен материал.

- Каква е целта?

- Да се направи анализ на кариотипа – хромозомния набор, за да се установи дали няма нарушения в броя на хромозомите, хромозомни аномалии, които са несъвместими с живота или водят до синдроми като Патау, Едуардс или Даун. Анеуплоидиите са едни от най-честите рискове за неуспех при асистираната репродукция.

- Прави ли се и проверка за генетични болести?

- Най-често у нас, а и по света скринингът е за хромозомни аномалии. Възможно е да се тества и за определна генетична болест, но това се прави само при индикации за фамилна обремененост и когато сме наясно с точното заболяване, а в най-добрия случай - и с конкретната мутация.

- Всички ембриони, които ще се трансферират, ли се скринират?

- Когато има индикации - няколко опита за забременяване, напреднала възраст на майката или тежък мъжки фактор. За мен е спорно дали това е достатъчно. В практиката си имам млади двойки, за които се твърди, че са с нисък риск от възникване на анеуплоидии, изследване на 10 ембриона да установи, че само 2 да са здрави. Не е съвсем ясно какво в човешката биология залага такава вероятност.

- Външният вид на ембрионите не подсказва ли хромозомни аномалии?

- Не, морфологията може да излъже. Идеални на вид ембриони понякога се оказват с фатален проблем.

- Какви други дейности са в ръцете на ембриолога?

- Отговаряме и за андрологичната лаборатория, анализа и обработката на семенната течност. В зависимост от случая можем да приложим различни техники. Например при висока степен на ДНК фрагментация - техники за сортиране на сперматозоидите, които са тръгнали по пътя на клетъчната смърт, наричана в медицината апоптоза. В други случаи, когато клетките в материала са малко, правим деликатна обработка, за да съхраним максимално оскъдния материал. В зависимост от материала и начина, по който е обработен, преценяваме кой метод за фертилизиране ще е най-успешен.

В по-леки случаи може да се избегне цялата процедура по изваждане на яйцеклетките и култивирането им в изкуствена среда и да се приложи вътрематочна инсеменация.

- Кога е възможен този лек вариант?

- Важно е да са проходими маточните тръби, тъй като по естествен път оплождането се случва в определен участък в тръбите. Второто условие е гинекологът да проследява овулацията. Ако е необходимо, се предприема известно медикаментозно модифициране. В този случай клиничните ембриолози имат роля само за обработката на семенната течност, за да се гарантира оптимална концентрация и да се отстранят безполезните клетъчни елементи. Със специфичен катетър семенната течност се доставя в маточната кухина и това може да е достатъчно като асистенция.

- Как се решава кога да се направи пресен трансфер и кога ембрионите да се замразят?

- Решаващата дума имат лекарите. Но при аномалия в матката – полип или друга малформация, е добре да се отстрани хирургично и това отлага процедурата. Тогава ембрионът се замразява. Или пък ако жената реагира бурно на овариална стимулация. Тогава избягваме да забременеят веднага, за да не развият хиперстимулационен синдром. Когато организмът се изчисти от всички медикаменти, се пристъпва към действие. Има и други фактори, които налагат замразяване на ембрионите.

- Къде съхранявате тези толкова специални клетки?

- В клиниката разполагаме със собствена криобанка за съхранение на яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите.

- Замразяването намалява ли вероятността за успех на процедурата?

- Има данни за обратното. Например при хиперстимулация, ако се изчака организмът на жената да се върне към балансирано състояние и за целта ембрионите се замразят, след това шансът за забременяване е по-висок.

- Как се променят подходите в ембриологията?

- Генералният отговор е, че подходът все по-пълноценно се персонализира. Наред с всички нови техники и методи има и тенденция за извличане на максимума от по-семплия модел на терапия при двойки, за които това е подходящо. На конгресите все повече се говори за класическото инвитро оплождане и се налага тезата, че пациентът не трябва да страда от нашето научно любопитство и да бъде подлаган на всички възможни изследвания и процедури. Тенденцията е протоколите за добра практика в асистираната репродукция да се изчистват от ненужни дейности. Паралелно с това се задълбочават познанията за специфичните случаи, какви техники са нужни. Вярвам, че ще продължава да се развива и ще става все по-достъпна предимплантационната генетична диагностика. Вече се работи много в тази посока, както и за усъвършенстване на методите към по-ниска инвазивност за ембриона.

- Кой е най-честият въпрос, задаван от двойките в клиниката?

- Какъв е шансът да успеем – това е въпросът. Статистиката е може би прекрасна, но в живота всеки случай е уникален и не може да се каже как ще завърши общото ни начинание, в което влагаме целите си усилия и знания. Безброй са примерите, в които двойката е с по-сериозен репродуктивен проблем, ембрионът не е с идеално качество, но забременяването се случва, ражда се здраво дете. И обратното – случаи, които покриват най-високи критерии за успех, може да завършат с отрицателен резултат.

И в двата случая обаче екипът дава всичко от себе си за успеха. За съжаление или за щастие – не всичко се решава от нас, хората.

- На какво ниво е асистираната репродукция у нас?

- В световен мащаб стои доста високо. У нас се купува все повече модерна апаратура с големи възможности, специалистите се обучават в най-съвременните техники, а има и обмен на знания и опит и между специалистите в страната.

В Adella Fertility Clinic апаратурата е последно поколение, но още по-важното е, че хората тук са професионалисти, перфектно взаимодействаме екипно в полза на пациентите и имаме уважение и лично отношение към двойките, които очакват при нас да сбъднат мечтата си. Апаратурата е много важна, но по-важното е да е в добри ръце.