Екипът Хенкес - Сираков помогна в София и на втори пациент с гигантско разширение на мозъчен съд
Когато тръгват по лекари заради банално главоболие, което обаче се държи твърде своенравно, мъж на 54 г. и жена на 61 г. не знаят, че им предстои да влязат в медицинските новини. Те бяха спасени с нови за България техники за лечение на гигантски мозъчни аневризми.
В болницата “Св. Иван Рилски” в София им приложиха уникални интервенции за ендоваскуларно (вътресъдово) лечение. При този метод се работи чрез отдалечен достъп без отваряне на черепа - до мозъка се стига през кръвоносните съдове. Тази техника е рутинна за екипа на доц. Станимир Сираков, председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология. Особеното в случая е сложността. При мъжа рискът е 30% - 30 пъти по-голям, отколкото при “нормални” аневризми. Но без лечение рискът от фатален изход надскача 60%. Много коварна е и гигантската аневризма на жената, за която сегашната намеса е втора за няколко месеца.
След консултации с пациентите и планиране на всеки етап от интервенцията се определя дата. Те приемат като добра поличба, че се пада Голяма Богородица.
За допълнителна сигурност доц. Сираков кани един от пионерите в своята област - проф. Ханс Хенкес, директор на най-голямата Клиника по неврорентгенология в Щутгарт. Тя е специализирана в мозъчносъдовите заболявания. Извършва над 1200 интервенции на хора с тежка патология от цял свят.
Аневризмата е балонно раздуване на част от кръвоносен съд. В разширената зона тъканта е опъната и изтънена, а кръвта оказва свръхналягане там и я раздува до разкъсване. Кръвоизливът от аневризма е едно от най-смъртносните състояния. Коварното е, че в почти половината случаи става без предупреждение. Понякога това раздуване се открива случайно при образно изследване и това е шанс да се избегне спукването.
Най-честото оплакване, което поражда съмнение за аневризма, е нетипично главоболие. Така тя е открита и при пациентите на екипа Хенкес - Сираков. Те получават шанс за излекуване чрез поставяне на 64-нишкови стентове.
При мъжа аневризмата е на базиларната артерия и твърде “дълга”, направо вретеновидна. Укрепването на съда не може да стане със стандартен стент. Налага се той да се надгражда с допълнителни - нещо, в което д-р Хенкес има опит.
Избраният като най-подходящ стент е 5 мм широк и дълъг 3 см. Комбинират го с ооще 10 стента, застъпващи се с около 1/3, и се образува тръбичка от фина метална мрежа. Тя осигурява на практика цял нов около 20-сантиметров кръвоносен съд.
Поставянето става само за 1,5 часа пред очите на специалисти от цялата страна. На огромен екран в аулата те виждат в реално време работата на екипа. Три камери с различни гледни точки следят ръцете на лекарите и рентгенографската картина на случващото се в мозъка. Чуват се и разговорите и поясненията на доц. Сираков и проф. Хенкес.
Интервенцията е първа по рода си за България, такива случаи се броят на пръсти за света, обясниха от екипа.
“Веднага след стентирането “събудихме” пациента, чувства се добре, изключително се радвам, че всичко протече според най-добрите ни очаквания - каза за “24 часа” доц. Сираков. - Проф. Хенкес действаше с впечатляваща лекота. Благодарен съм му, че прие поканата да дойде тук - 30-годишният му опит ни даде допълнителна сигурност, имаме възможност да се учим от него, а бяха спестени и много средства, които трябваше да бъдат платени за същото лечение в чужбина.”
Оптимист съм за възстановяването на пациента. Преди 10 г. само това нямаше да е възможно, но днес разполагахме с технологии, които значително улесняват работата ни, обясни проф. Хенкес.
Екипът даде добри прогнози и за жената, на която вчера постави стент. Макар по-малко сложна технически, поради спецификата на съда нейната операция също е предизвикателство за медицината. Тя е 10 пъти по-рискова от изолирането на най-честите разширения на мозъчен съд, обясниха специалистите.
Двамата пациенти остават под наблюдение в болницата. Критични са първите няколко дни. До месец ще бъдат под чест медицински контрол.
Коментари