Това вдлъбване

и изтъняване на

матката създава

трудности

при следващо

зачеване

Последните 2-3 г. на всички европейски и световни научни форуми по АГ се коментира активно състояние на матката, което възниква след оперативно раждане. При малък процент от жените се установява вдлъбване и изтъняване по предната стена на матката в долната ѝ част (т.напр. истмус), в която се задържа менструална кръв и лигавица (ендометриум) и съсиреци. Медицината го нарича истмоцеле, или със съкратения английски термин CSD (Ceasarean section defect). Жените съобщават за кафеникаво кървене след приключване на месечния цикъл, болезнен цикъл (без да е бил такъв преди секциото), тъпа болка ниско в таза.

Промяната на матката се установява най-често на ултразвук и насочва опитния гинеколог да задълбочи изследванията: най-точното е да се направи т.нар. офис хистероскопия. Тя представлява оглед в амбулаторни условия без анестезия с видеокамера на кухината на матката, за да се установи дефектът и неговите характеристики. По такъв начин не само диагностицираме прецизно, но и планираме по какъв начин да отстраним дефекта. Друг начин за диагностициране е ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), но той е по-скъп и по-труднодостъпен.

У нас оперативните раждания вече са до 50% и съответно този проблем става по-чест. Статистиката показва, че само 30% от жените с такъв дефект имат оплаквания. Теоретично нищо фатално не може да се случи при истмоцеле, но ако се наложи интервенция в матката (поставяне на спирала, диагностичен или терапевтичен кюртаж), може да се стигне до пробив (перфорация) на матката, защото маточната стена на мястото на дефекта е много изтъняла.

Най-тревожно е състоянието на макар и малък процент от жените с CSD, при които при следващо зачеване в начален срок на бременността плодният сак се имплантира вътре в дефекта. Възможните усложнения са спиране на развитието на бременността (мисед аборт), понякога с трудно овладяемо кървене. При опит за кюртаж, който обикновено е наложителен при тези състояния, се поражда риск от перфорация и отстраняване на матката.

Когато бременността все пак се развие, има сериозен риск на мястото на дефекта да се развие плацентата, след раждането - независимо нормално или оперативно, да не може нормално да се отстрани и това също може да наложи спешно отстраняване на матката.

За съжаление, диагнозата истмоцеле се поставя рядко. Тя още не съществува в учебниците по гинекология, но на всички европейски и световни форуми активно се дискутира, особено в контекста на репродуктивни проблеми. Вече рутинно при жена, при която не се получава бременност след секцио, се прави поне офис хистероскопия, за да се установи със сигурност, че няма истмоцеле. Не по-малко сложно е коригирането на дефекта. Обект е на много спорове. Малка част от специалистите са “за” класическа хирургия, по-многобройна е групата, която се ориентира към лапароскопски методи и най-много са застъпниците за хистероскопска хирургия - при нея виждаме целия дефект и можем да се намесим много прецизно. Обработката при тази техника е елегантна - дефектът се обработва се с ток или лазер само в засегнатия участък в малка дълбочина на тъканта. Болничният престой и възстановяването са доста бързи и след 1-2 менструални цикъла няма проблем да се забременява.

В заключение искам да препоръчам на жени, раждали със секцио, при поява на дискомфорт като описаните симптоми или с проблеми при зачеване или следваща бременност да се обръщат към лекари с опит по темата, за да може да се стигне до точна диагноза и съвременно и адекватно лечение и евентуална бременност.